Български  |  English

Жана Моро (1928 - 2017)

Изкусителка завинаги

 
Киното осиротя без Жана Моро. Въпреки че е била най-младата актриса в Комеди франсез в продължение на четири години, тя се прочува през киното. Макар и да не притежава звездна красота и да е дребничка, през 50-те Жана Моро се превръща в една от най-властните изкусителки на екрана. И остава такава до края. Изиграла е 145 героини в киното и телевизията – от момичето Мишел в «Последна любов» (1949) на Жан Стели до бабата в „Талантът на моите приятели” (2015) на Алекс Луц. Прочува се с ролите си в епохалните авторски и екстремистки филми на Новата френска вълна: като Жан Турние в «Любовниците» (1958), Флоранс в «Асансьор за ешафода» (1957), Мария ІІ във „Вива Мария“ (1965) на Луи Мал, Катрин в «Жюл и Жим» (1962) и Жюли в „Булката беше в черно“ (1968) на Франсоа Трюфо, мярва се и в «Жената си е жена» (1961) на Жан-Люк Годар... Свободолюбието й, неподражаемата лъчистост, интелигентното излъчване, нестандартната хубост и дълбокият дрезгав глас й отреждат мястото на една от най-сниманите актриси на 60-те при най-великите режисьори: в «Нощта» (1961) на Микеланджело Антониони, «Процесът» (1962) на Орсън Уелс, «Дневникът на една камериерка» (1964) на Луис Бунюел... Според филмовия критик Жинет Венсандо, «докато Брижит Бардо символизираше чувствеността, Катрин Деньов – елегантността, Жана Моро въплъти в киното идеала за интелектуална женственост». Силно е присъствието й и в „Керел“ (1982) на Райнер Вернер Фасбиндер, „Никита“ (1990) на Люк Бесон, „Анна Карамазоф“ (1991) на Рустам Хамдамов, „До края на света“ (1991) на Вим Вендерс, „Зад облаците“ (1995) на Антониони, „На Запад” (2005) на Ахмед Имамович, „Гебо и сянката” (2012) на Маноел ди Оливейра... Жана Моро е единствената актриса, оглавила два пъти журито на фестивала в Кан. Има и два режисьорски опита: «Светлина» (1976) и «Дете» (1978).
Като една от иконите на киното, тя се появява в гигантския алманах „Всекиму своето кино“ (2007) – в носталгичната новела „Три минути“ на Тео Ангелопулос, посветена на Марчело Мастрояни. Жана Моро с перлена обица се качва по стълба в луксозно кино и стига до фоайе с разпънати чадъри, постери с Мастрояни... Следва обяснение в любов, а текстът е от „Нощта“ на Антониони“, където играят заедно.
С достолепие Жана Моро се явява в камео и в абсурдисткия филм на тайванеца Цай Мин-Лиан «Лице» (2009) - естетско преклонение пред Новата френска вълна и преди всичко пред Трюфо.
В “Прекършени прегръдки” (2009) на Педро Алмодовар на финалния въпрос какво би го зарадвало, главният герой, сляп режисьор, сценарист и писател, отвръща: “Гласът на Жана Моро. Намери “Асансьор за ешафода”.
За последно я гледах в „Една естонка в Париж” (2012) на естонеца Илмар Рааг. Тя е старата щедра грубиянка и палавница Фрида. Нечовешката виталност на Жана Моро - от усмивката до походката и пеенето на естонски - одухотворява всичко наоколо.
Несломимото й очарование не я напусна до края. А тя самата твърди: «Възрастта не носи автоматично мъдрост. Може да донесе знания. Но мъдростта не е крем, който си слагаш вечер и на сутринта се събуждаш по-мъдра».
Геновева Димитрова


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”