Ходене по буквите , брой 29 (2909), 28 юли 2017" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
Амир Ор. “Езикът казва”. Превод от английски Антония Апостолова, Роберт Леви. София: Издателство за поезия “ДА”, 2017. Цена 13 лв. 
Някъде Амос Оз беше отбелязал неудобството да пишеш днес литература на иврит - защото все пак пишеш на хилядолетния език на пророците... В послеслова към “Езикът казва” преводачите, съветвали се с оригиналите на иврит, споделят: Всяка грешка в избора можеше да потопи поета Амир Ор. Тук още повече трябва да се внимава, защото, освен всичко друго, преводът засяга повече от два езика: не само български и английски, но и иврит, оригиналният език на написването на стиховете, а този древен език ползва само сегашно, бъдеще и минало свършено време. Човек с майчин език иврит не може да предаде събития от Стария завет по друг начин, освен като пряк участник или свидетел. Но кой е Амир Ор? Роден е в Тел Авив през 1956 г., автор е на 11 стихосбирки на иврит, преведен е на над 40 езика, превежда от старогръцки. Не, не е рекламна фраза твърдението на издателите, че “Амир Ор е израелски поет, романист и есеист, признат за водещ глас на новото поколение в световната литература”. Той наистина е много голям поет. Ето кое стихотворение ме убеди в това: За греха да съм омърсен от думи и да съм объркал зова на Любовта;/ че се отвърнах от себе си, като сянка от тяло и лице от сърце;// за греха „какво ще кажат другите?“, за самоотричането, гордостта;/ за греха да следвам заклинанията на възхвалата под светлината на прожекторите;/ за ухото ми, което изостави слушането,/ за словата на устата, които излизаха от мен, но не и от душата ми;/ за греха, който извърших към собственото си тяло/ с пръчката, с която безпощадно удрям гръдта си;// че наричах Твоето мое,/ че съгреших пред Теб с тревога и безсмислен страх,/ че подклаждах огъня на съмнението/ с цепеници от дървото на изобилието,/ че израствах мудно,/ че затръшнах вратата си/ и нито чувах, нито виждах и не допуснах щастие до себе си, когато съзерцавах Твоето съществуване. („Поправки”). Кой може да си позволи да пише така? Човек, който излиза от много голяма криза - и който вече знае защо е влязъл в кризата. Човек, който знае цената на езика и цената на неговата брутална простота. От този ранг са и стихотворения, като “Преследван”, “Надгробен надпис”, поемата в книгата. Искреност без илюминации. Субектът на писането се превръща в обект, обектът се превръща в субект… Тъй лесно е да ме измамиш с мен.
 
Марк Твен. “Съвет към малките момичета”. Превод от английски Невена Дишлиева-Кръстева. Илюстрации Капка Кънева. София: издателство “Лист”, 2017 
В поредицата “Детски шедьоври от велики писатели” този път „гастролира” Марк Твен с един шегобийски - и достатъчно двусмислен - наръчник по етикет: през никога не вземайте насила дъвката на по-малкия си брат до никога не отвръщайте на старите хора, преди те първи да са започнали. Разпознаваемата вече естетика на художничката Капка Кънева, съчетала ножиците, хартията и светлината, тук майсторски прекосява времето - и се модифицира в една отминала епоха, показвайки нейните хумор и суета, фалш и ликуване.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”