Български  |  English

За депутатите – бивши журналисти

 
Не за първи път в състава на новия парламент влизат народни представители, които посочват като своя професия журналистиката, но вероятно, след партията на Бареков в миналия парламент, последвано от нейното разпадане, в самата гилдия се изостри вниманието към синдрома на въртящата се врата – случаите, когато журналист става политик, а после обратно се връща зад микрофона.
Именно по този повод в разгара на последната предизборна кампания Асоциацията на европейските журналисти - България и Центърът за култура и дебат „Червената къща“ организираха дискусия на тема „Синдромът на въртящата се врата: журналистиката между политиката, активизма и професионалните стандарти”. Тя бе излъчвана на живо от радио „Бинар”. В нея взеха участие Бетина Жотева (СЕМ), Емилия Милчева – пиар на „Да, България”, но преди това журналист с дългогодишна практика, Иван Бакалов (е-vestnik.bg), Иво Беров (ivremena.com). Водещ бе Илия Вълков.
В началото Емилия Милчева говори за често срещаната заблуда сред журналистите, които си въобразяват, че колкото са по-близо до хората от властта, толкова по-сигурни са, че са част от нея. Тази илюзия е пагубна и единственият начин журналистът да се предпази от нея, е да погледне на случващото се от птичи поглед. В същото време, продължи Милчева, днес повечето хора са „лайкоцентрирани”, журналистическите жанрове умират и бъдещето на журналистиката е в гмурването в дълбините под фактите. При въпрос от публиката дали е възможно журналист, влизайки в парламента, да промени Закона за радиото и телевизията, който, по думите на Бетина Жотева, е „прекрояван” по всякакви начини в името на конкретни политически интереси, Милчева даде следния отговор: „Не може един журналист, когато стане политик, да промени нещо много. Има партийна целесъобразност. И когато решиш да станеш част от партия, ти подчиняваш своя индивидуализъм на това, каквото е решило ръководството на парламентарната група или изпълнителният съвет на партията.”
От своя страна, Иво Беров коментира, че причината журналистът да влезе в политиката, е чисто битова – сигурност и по-висока заплата. Освен това, той бе категоричен, че днес не може да се направи информиран избор, защото с „известни острови на журналистическо майсторство и съвест” у нас няма журналистика. В резултат на това живеем в измислен свят и тук той даде пример за неговото създаване: бившият прокурор Никола Филчев заявява, че преди приватизацията България е имала 22 млрд. активи, но тя е била осъществена за 2.5 млрд. По-късно журналистка увеличава числото от 22 млрд. на 25 млрд., още по-късно Цветан Цветанов добавя още малко от себе си и активите стават 30 млрд., докато накрая в свое изказване Бойко Борисов обявява, че, според „всички финансови институции”, България е имала активи в размер на 33 млрд.
И не се намира журналист, възмути се Беров, който да попита премиера според кои „финансови институции” са тези данни?
В интерес на истината, ето откъде тръгва всичко - то е записано в „Бялата книга”, съставена от парламентарната подкомисия за следприватизационен контрол през 2002 г. при правителството на Симеон Сакскобургготски, управлявало в коалиция с ДПС: По време на управлението на правителството на ОДС е извършена значителна част от българската приватизация — раздържавени изцяло или отчасти са над 3000 предприятия. Експертната оценка на стойността на тези приватизирани активи е била близо 20 000 000 000 лв., макар че след голямото забавяне от 1989 до 2001 г. сега реалностите са други. За тази собственост в държавната хазна са постъпили малко повече от 2 000 000 000 лв. и още приблизително толкова са дължими в алтернативни или отложени платежни средства. Погледнато сумарно, активите на българската държава са разпродадени средно за 20% от стойността им, като в близо половината от случаите разминаването е още по-драстично. Най-честата защитна схема е: никой не даваше повече.
Вероятно, като форма на защита на колегите си, Иван Бакалов говори колко трудно е днес да се прави журналистика в България. И една от многото причини е силно поляризираното общество, което е толкова разделено, че дори вече е трудно да се говори за нация: „ние имаме различни оценки за историята, различни ценности и идеали и не всички говорим добре български”. Освен това, с появата на фейсбук, медиите са изправени пред предизвикателства от нов порядък, тъй като трябва да привлекат вниманието на аудитории, които не се информират от определени медии, а търсят новини по ключови думи.
В крайна сметка, от изказването му всички останаха с впечатлението, че точно влизането в политиката е спасение за журналистите. Въпросът обаче е, че излязат ли един ден от нея, трябва да са наясно, че завръщането им в журналистиката е неприемливо. И това бе основното послание в дискусията.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”