От пръв поглед ( кино), брой 22 (2902), 09 юни 2017" /> Култура :: Наблюдатели :: Братя Дарден - под равнището си
Български  |  English

Братя Дарден - под равнището си

 

„Непознатото момиче“ (La fille inconnue), 2016, Белгия/Франция, 106 минути, сценаристи и режисьори: Жан-Пиер Дарден, Люк Дарден; продуценти: Жан-Пиер Дарден, Люк Дарден, Денис Фрейд; оператор Ален Маркоен. В ролите: Адел Енел, Оливие Боно, Жереми Рение, Лука Минела, Кристел Корнел и др..
Разпространява Арт фест
 
След София филм фест на екран излезе „Непознатото момиче“ на братя Дарден. Заради хладния прием миналата година в Кан са го премонтирали. Сегашната версия е със седем минути по-кратка от първата.
Д-р Джени Давен (Адел Енел) е млада лекарка в Серан, близо до Лиеж. Джипи е в беден район. Джени е старателна, отзивчива, амбициозна. Строга е към стажанта си Жулиен (Оливие Боно). А когато не успява да помогне на дете с гърчове, той си тръгва и повече не се връща. Джени настоятелно го търси, но младежът заявява, че се отказва от медицината и се връща на село. Последната вечер, когато е при нея, някой звъни час след края на приемното време. Жулиен понечва да отвори, но Джени го спира. От полицията й съобщават, че момиче, което е било пред нейната врата, е открито мъртво. От камерите се вижда, че е чернокожа девойка. Джени е обзета от вина. Гузността я обсебва. Отказва престижна работа и се премества в кабинета. Лишена е от бит и личен живот. Раздава се на млади и стари пациенти. Успява да посети и Жулиен... Междувременно започва собствено и опасно разследване на смъртта на девойката със снимката й в телефона – иска просто да узнае името й, за да я погребе в собствен гроб, ако няма близки. Сред пациентите й е тийнейджърът Браян (Лука Минела) – син на разведени родители с болки в корема. Когато Джени му показва снимката, той се изопва. Тя се усъмнява, че има да й казва нещо. Настоява. Намесва се и бащата на момчето (Жереми Рение). Има доста перипетии, докато се изяснят нещата. Джени продължава да лекува...
След „Два дни и една нощ“ (2014) с очарователната Марион Котияр, Жан-Пиер и Люк Дарден отново са сред днешното белгийско простолюдие със съсценариста Дени Фрейд и оператора Ален Маркоен. Независимо че главната героиня е лекарка, обкръжението й са несретници, както обикновено при тези режисьори. Те са неизменният им фокус за изваждане на важни проблеми на живеенето. Новото тук е намесата на бежанците, интегрирането им и отношението към тях. Както сме свикнали с киното на братя Дарден, камерата неотстъпно следва героинята, ала не пропуска и безрадостни акценти от средата – безлични панелни блокове, жалки интериори, занемарен док, зарязан ров, съмнително интернет кафе... Никаква музика – само естествени звуци. Между два кадъра с преглеждане на възрастен пациент авторите разказват социалната драма като душевно-документален трилър сред непрестанно движение из реални топоси и превратности. Но, за разлика от предишните им филми, сега братя Дарден са изпуснали енергията. Филмът е състрадателен, но страда от тавтология, а и Адел Енел, колкото и да е естествена и симпатична, е лишена от сугестия.
Двукратни носители на „Златна палма“ за „Розета” (1999) и „Детето” (2005) и на Голямата награда на журито от Кан за „Момчето с колелото” (2011), братя Дарден наложиха мощно своя автентичен стил на тръпчивата тревожност с щипка упование. Превърнаха го в световна марка. Но колкото и да са му непоколебимо верни и актуални, а и със сигурност искрени, новият им филм е среден, та дори и след премонтирането.
И големите допускат грешки, но все пак трябва да бъдат следени. Друг проблем е, че в кино „Одеон“ бях единственият зрител на „Непознатото момиче“. Случи ми се за първи път.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”