Български  |  English

Звукови икони на Христовата вяра

 
Песнопения, изпети извън храма? Не е нещо нечуто, все по-често се случва в последните тридесетина години у нас в концертните зали. Но композиторът Стефан Драгостинов представи в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София (17 ноември т.г.) малко по-особени песни, наречени от него „Верски песни”. Във възхитителния текст на програмата (Драгостинов е и талантлив майстор на словото!) четем откъслеци от авторските му обяснения: Какви са именно тези песни?... Религиозни?... Духовни?... Обредни?... Божии?... Народни, селски, свързани предимно с битуващите местни обичаи и Вярата, Духа и Упованието на Българския род в най-трудните му години на съхранение на национална и духовна идентичност?... Но видите ли, „вътре” в Песничката „словото” не е съвсем според Канона, безименният творец го е „пипнал малко”, попроменил го е... А всъщност, погледнато днес от съвременна позиция към „онуй време”, с просто око се вижда, че „оня текст” някога е бил „преведен” от народния певец на „новобългарски”, за да бъде понятен, в някои случаи е „превеждан” и на диалекта по „местожителство… И в пространния текст, и в музикалното действо, наречено „Верски песни”, Драгостинов се вглежда, съприкосновява, озарява със своя поглед и съгражда звукови икони на българската Христова вяра, чудновато оплетена по нашите географски ширини с народните вярвания и обичаи. Молитви (към Иисус Христос, към Св. Богородица, към Св. София Премъдрост Божия), благослови-заклинания (за здраве и благодат, за закрила и берекет), весели хора́ (така, както са се свирили на поляните след празничните служби) - заедно с певиците от „Драгостин фолк национал”, ръководен от проф. Драгостинов, в това драматургично излято сценично тайнство участваха Александър Тодоров (кавал), Стоян Янкулов-Стунджи (тъпан), Бисер Соколов (гъдулка), Вели Чаушев (тамбура) и Стойо Стоев (гайда). Страстен изследвач на фолклора, композиторът е събрал забележителни образци на „праведни” песни (както ги нарича приятелят му отец Николай Катев от Батулци). В меандрите на времето тези религиозно-обредни песни се предават от уста на уста, всеки певец притуря по нещо от себе си. Драгостинов обаче не прави от тях съвременни обработки. Той разпластява музикалните наноси, въображението му събира и оживява в полифонично многогласие генетичните кодове на монодийната източноправославна традиция и народните молитвени ламентации. Сакралните послания органично и въздействащо свързват минало и днешно. Запазена марка на вокалния ансамбъл е релефно-цветната амалгама от гласове: от искрящ сопран до плътно чувствен контраалт, звънко чисто интониране, артистичност и тънки импровизаторски умения – не е чудно, че с тези певици от две-три поколения композиторът може да направи всичко, което е измислил! Инструменталистите имаха и свои „острови” на класна изява, и важно съучастие в някои от песните. Още припламва в сърцето ми пронизваща красотата на „Богородице, майчице свята” (солист Светла Караджова) или „Света София, Премъдрост Божия” (солист Бисерка Данова-Пиларска), на „Радуйся, дево Богородице” (солист Биляна Соколова) и „Пасха свещенная” (солист Марияна Павлова). Витална кулминация в концерта бе финалната коледна сюита „Отвъд Божи баир”.
Три от представените песни имат премиера на ХV юбилеен Московски Пасхален фестивал през май т.г. (негов директор е известният диригент Валерий Гергиев) и покоряват публиката с оригиналния прочит на стародавните християнски молитви, съхранявани в богатата българска фолклорна традиция. Всички останали (без бисовите хитове „Шинка” и „Дигу, Дигу Ди”) прозвучаха за първи път. Слушала съм псалтикийни певци, които подобно на „драгостинчетата” пеят „с отворено гърло” и привнасят в мелодиката неканонични украшения. Слушала съм и състави от народни певици, които изпълняват популярни църковни песнопения. Не пресеква вдъхновението и на български композитори от нашето време, които създават стойностни духовни творби. Но „Верските песни” на Стефан Драгостинов са музика от друг порядък - тя трасира нова посока в съвременната музика сакра.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”