Български  |  English

Маскировки

 
Юз Алешковски. „Маскировка”. Съставителство Георги Борисов. Превод от руски Иван Тотоманов и Божидар Томов. Изд. ”Факел Експрес”, 2016.
 
Навръх 87-ия си рожден ден Юз Алешковски (роден 21 септември 1929) избра България, оказа се сред нас. За трети път. Символно посрещнат - с три романа, включени в най-новия му том на български: „Николай Николаевич” (1970) - „изцяло пренаписан и (тройно) разширен” (2014), „Маскировка” (1978) и „Малък затворнически роман” (2009). Закътан в края на книгата, намираме четвърти текст: тъничката „Автобиографична справка”(2010). Вярно е, за Алешковски – легендарно име с място върху върховете и на руската, и на световната литературна карта – знаем доста от 2006 г. насам: откакто издателство „Факел Експрес” в лицето на Георги Борисов започна да представя прозата му с ревностна и безотказна посветеност. Но кой е Алешковски, описан сам от себе си? Бях веселяк, безделник, лентяй, картоиграч, хулиган, негодник, пушач, безпризорник... Автохуморът на автора разказва. Засипва ни с нелепи произшествия из битността си на малък съветски човек: Разхождайки се, веднъж се сринах в някакво дълбоко мазе. И с любовни истории: скандална кръстоска между забранен виц и еротичен анекдот.Да, Алешковски несменя перото, което ползва за героите си: остава си един от тях. Острието му минава иронично и край най-мъчните биографични епизоди: сибирските лагери, премеждията в емиграция, цензурата върху съчиненията му в родината преди (и днес). Алешковски по-скоро би се самонаругал, отколкото да допусне нотки хленч или героика към себе си. И нас би наругал, ако префасонираме портрета му с подобни и неправдоподобни маскировки.
Стигаме обратно до заглавието на изданието. Защото тъкмо маскировката – повсеместният и най-дехуманизиращ похват по времето на сталинската диктатура - е пресечна точка на трите романа. Николай Николаевичфеноменален джебчия със затворническо досие, е назначен като „технически сътрудник” в соцлаборатория, но действителното му служебно битие - на спермодарител в засекретен експеримент – започва и приключва с онаниране. Ключов герой в Малък затворнически роман” е талантлив актьор, насилствено свален от сцената, за да играе ролята на главорез-рецидивист, който измъква неистинни самопризнания от съкилийниците си в злокобните тъмници на Лубянка. В „Маскировка”всичко е организирано маскирано открай докрай: от колбасите в магазините до бюстовете в парка. Самотен Ленин се белее, замаскиран, а под грундовете боя – Сталин!Сюжетите около тоталитарния театър са неизчерпаеми у Алешковски. Но той надали би го описвал, ако не беше изнамерил начин да го размаскира. Известно ни е как: неподчинявайки (му се с) езика: „главният герой” в романите, според техния все още ненадминат тълкувател – Бродски. С пищната „раблезианска” фраза, с препускащата по метежнически реч, с взривовете на цинизмите, сарказмите, жаргоните от всеки вид и род. В небивал ред. Редени в безконечен монолог. Монологът, в крайна сметка, е изповед, продължава Бродски. А изповедта - откровение. Такава е литературата на Алешковски: изповед, дошла от дъното, из остатъците от човешко, докъдето маскировките не са достигнали. Откровение – не с действия, които ролевите паравани блокират, а в крайно освободения и безкрайно свободен за пръв път език. На вид мръсен, нетърпим, но единственият честно оцелял изпод маскировките преди 1989, който може да разкаже за тях. И да ни ги покаже свалени. Когато четем Юз Алешковски.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”