Български  |  English

Старото кино Сердика
и новият хотел Хаят

 

Наскоро бе съборено кино „Сердика”. В социалните мрежи го наричат „култово”, „легендарно”, „знаково”, „емблематично”. В изобилието от коментари хората си припомнят филмите, които са гледали там, тръпката да отидеш на кино и то в най-модерния салон с огромен екран и страхотен звук..., припомнят си първата любов, първите целувки, случки от младостта, свързани с мястото... Преобладаващото чувство е тъгата, една примирена тъга, едно съжаление, че явно у нас така стават нещата... и много малко гняв. Тъга по едно отминало време и даже облекчение, че с разрушаването на киното и на целия комплекс се слага край на агония, продължила повече от 15 години; нещо като coup de grace, жест на милосърдието... И една вяла надежда, че на това място ще бъде построено нещо по-красиво.
Самата сграда няма някаква архитектурна ценност, както и бившето кино Изток. Дори и да съществуват, тези сгради не могат да се използват по предназначение, защото сега има големи търговски обекти, в които има огромни кина със зали, събиращи много зрители. Хората се научиха да ядат пуканки и да пият кола, казва зам.-председателят на постоянната комисия по образование и култура в общината Димитър Антов (цитат от в. „Дневник”).
Не се наемам да споря дали киносалонът можеше да продължи да бъде използван по предназначение; навярно не. Във всеки случай, за да се отговори на този въпрос, са необходими обстойни проучвания, които надхвърлят тесните икономически критерии. И хотелът с неговите малогабаритни стаи също не отговаря на новите изисквания. Що се отнася до архитектурната ценност обаче, тя е призната още веднага след изграждането на комплекса през 60-те години.
 
 
Комплексът хотел-ресторант „Берлин” и кино „Сердика” е изграден по проект на видната наша архитектка Лиляна Пиндева, съпруга на друг изтъкнат български архитект, Минко Пиндев. Ситуирането в толкова плътно застроена градска среда поставя трудни за решаване проблеми, произтичащи от оскъдицата на площ. Проектантът е съумял да овладее сложното функционално съдържание – киносалон, хотел, ресторант на два етажа, сладкарница, фризьорски салон – и да създаде убедителен архитектурен образ. Арх. Пиндева отдръпва целия партерен етаж зад колонада; той потъва в сянка, която го отделя от горните етажи, и в същото време така се облекчава, доколкото е възможно, пешеходното движение. При киното проектантът действа още по-решително: създава открито, общодостъпно пространство в партера пред касовия вестибюл и фоайето, отворено към площада, което да поеме струпването на хора преди прожекцията. Самият киносалон е грижливо проучен с много добра видимост и акустика.
Може би най-голямото достойнство на комплекса е оформянето на площадното пространство около паметника на Васил Левски. Фасадата (шест нормални етажа и един терасовиден) следва очертанията на дъговидния контур на площада и височината, зададени с градоустройственото решение. Остъкляването с черна желязна дограма се редува с междупрозоречни стени, оформени с видими тухли. Ленти от бяла бучарда пред фасадата са функционално осмислени като сенници, но всъщност основната им роля е да въведат – заедно с перголата на терасовидния етаж – хоризонталната тема, да изявят още веднъж категорично формата на площада. Хоризонтализмът е допълнително подчертан от извитата тясна тераса на кафе-сладкарницата. „Безспорен успех на нашата съвременна архитектура”, е заключението на критиката (арх. Петко Еврев. Комплекс – хотел и кино „Сердика” в София – сп. „Архитектура”, 1968, бр. 9, с.4-8).
През 2009 г. парцелът и сградата стават собственост на „Тера Тур Сервиз”. Тяхното намерение, по собствено признание, от самото начало е тук да се изгради луксозен хотел (сп. „Градът”, 2016, бр. 4, стр. 37). С това съдбата на киното изглежда решена, а изискването, което съществуваше навремето – да не се променя функцията на кината за определен срок след приватизирането им – е само една куртоазна отсрочка. Програмата, изготвена съвместно със световната верига „Хаят Риджънси”, предвижда на 28 000 кв. м. да се развият 190 стаи, два ресторанта, два бара, спа-център с вътрешен басейн. Вместо киносалон – бална зала на 600 кв. м., сърцето на модерен конферентен център.
 
 
Веригата „Хаят Риджънси” остави архитектурна диря благодарение главно на архитектите Уелтън Бекет и особено на Джон Портман. През 60-те и 70-години те проектираха хотели с огромни фоайета-атриуми през десетки етажи, следвайки девиза на фирмата „Ние не искаме при нас да се чувствате като у дома си”, тоест, ние ви предлагаме необикновено изживяване, не просто преспиване. Сегашната концепция на Хаят била „не хотел, а място за свързване на хора”, тоест, превръщане на общите части от коридори и фоайета във „флуидни, приветливи пространства и комуникативни места”. Как точно става това в нашия случай, не е много ясно от пръв поглед. Във всеки случай обаче, първопремираният проект на архитектурното бюро „Вамос” умело се справя с огромната и сложна програма и успява да отговори на специфическите изисквания на „Хаят”. Това става чрез усвояване на три подземни нива и спазване на височината от 7 надземни етажа.
Петдесет години по-късно новите строителни технологии дават възможност да се решат по-добре някои функционални проблеми (например паркирането), а новите материали – да се създаде съвременен образ. Трябва да се признае, че скромната архитектура на предишния комплекс също има своя чар, свързан с духа на времето. Перголата на покрива е комай единственото, което свързва двата обекта. Но защо съвременните проектанти са се отказали от хоризонталното членение, подчертаващо формата на площада и оптически снижаващо сградата, в полза на вертикалното, за мен остава необяснимо.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”