Думи срещу думи ( литература), брой 37 (2874), 11 ноември 2016" /> Култура :: Наблюдатели :: Развлекателна дистопия
Български  |  English

Развлекателна дистопия

 
Дейв Егърс. „Кръгът“. Превела от английски Ана Пипева. ИК „Жанет-45“, 2016 (2013). Цена 16 лв.
 
Имах високи – навярно твърде високи – очаквания към този роман, чийто автор, Дейв Егърс, нашумя в световен мащаб не само като писател, но и като общественик с кауза, основател на симпатично независимо издателство, активен в сферите на ограмотяването, образованието и човешките права. Автобиографичната му книга от 2000 г. – „Сърцераздирателна творба на смайващ гений“ – разказва за трудната му младост, прекарана в грижи за малкия му брат след ранната смърт на родителите им; с взривната си смес от откровеност и самоирония тя постига огромен успех и сред читателите, и сред критиката. Всъщност, от всичките му книги, точно „Кръгът“, с който Егърс за пръв път излиза на български в самостоятелно издание, се посреща най-колебливо; но достатъчно е да видиш с какъв ентусиазъм застава зад него автор като Маргарет Атуд, за да проявиш интерес.
„Кръгът“ е жанрово ясна книга – технологична дистопия, чието действие се развива в близкото бъдеще. Главната героиня Мей започва работа в компания, разработваща най-амбициозната социална мрежа, появявала се до момента, която предлага огромна видимост и лесен достъп до всевъзможни услуги през потребителски профил, изключващ анонимността. Лесно е да предвидим как това наглед удобно нещо ще се превърне в заплашителен инструмент на властта, който хищно протяга пипалата си към всеки един човек. Въпрос на време е профилът в „Кръга“ да стане задължителен. „Хората имат право да знаят“; „Всичко, което се случва, трябва да се знае“, „Тайните са лъжи“, „Споделянето е щедрост“, „Мълчанието е кражба“ – това са лозунгите, които се повтарят в слънчевия, презадоволен кампус на компанията. И ето че тъкмо милата Мей се оказва човекът, способен да катализира тези процеси и да доведе до сбъдването на дистопията, жертвайки безогледно всякакви лични връзки и приятелства, за да проправи пътя на тази огромна машина за контрол.
Прозрачността, наблюдението, натискът за идентификация, императивът за постоянна свързаност – това са широко обсъждани теми, по които разпалено се говори и пише, особено в САЩ. Ако има нещо по-интересно и свежо в начина, по който ги третира „Кръгът“, то е именно в решаващото значение на Мей. Отблъскващото лице на дистопията не е някой зъл гений или голям брат, а усърдно „момиченце“ (по Алeксандър Кьосев), чиято амбиция е постоянно да получава одобрение от другите. Този ход отваря дискусията за тиранията на прозрачността в посока към баналността на злото, при това по неочакван и нестандартен начин. Тук се крие основният потенциал на романа и можем да съжаляваме, че той не се е развил по-сериозно и категорично.
“Кръгът“ притежава строен замисъл и сръчност в работата с детайлите на фикционалния свят; но след първите петдесет страници си даваш сметка, че четеш по диагонала. В текста има много баласт, особено в безкрайните диалози; динамиката е повърхностна, защото идва главно от бързата смяна на сцените и е лишена от реално напрежение; персонажите приличат на герои от комикс; описанията са еднотипни и невзрачни. Стилът е безинтересен до степен, която не може да се оправдае с различните приоритети на жанровата литература; това, нека подчертая, не се дължи на превода, който е компетентен и точен. Недостатъците на тази книга не са само в изпълнението: истината е, че тя не внася кой знае какво ново и важно във вече съществуващата дискусия. Размислите, които провокират тези почти петстотин страници (е, да, половината са изпълнени с диалог), спокойно могат да бъдат отключени от една средна по големина статия. Това, разбира се, нямаше да е проблем, ако „Кръгът“ постигаше силни внушения така, както само художествената литература може. И се питам защо, за бога, го прави само в последните си петдесет страници. Там неочакваното развитие властно и отмъстително въвежда почти неустоима динамика, така че романът най-сетне прави онова, което очакваме от една добра дистопия: да плаши. Защо не е успявал да плаши до този момент? Защото твърде много дърдори. И с това продължително напевно дърдорене „Кръгът“ в крайна сметка си остава просто едно читаво плажно четиво.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”