Български  |  English

Безпрецедентна
президентска кампания

 
Политическата наука се опитва да предвиди бъдещето въз основа на закономерности, регистрирани в миналото. Затова настоящите избори в САЩ са загадка за нея, тъй като кандидатирането на звезда от риалити шоу за президент е безпрецедентно. Така на 12 октомври в Центъра за култура и дебат „Червената къща” започна лекцията на Пол Срачич – американски политически анализатор и ръководител на департамента по политика и международни отношения в университета Йангстаун, в щата Охайо. Събитието бе организирано с подкрепата на посолството на САЩ и Асоциацията на европейските журналисти в България.
Срачич обърна внимание на огромния дял безплатна реклама, която характеризира кампанията на Тръмп – в желанието си да спечелят аудитория, предлагайки й „не скучни” политически речи, електронните медии осигуряват безплатно покритие на изявите на кандидата на Републиканската партия.
Но, разгръщайки тезата си, по-нататък Срачич показа, че не само кандидатурата на Доналд Тръмп прави изборите необичайни. Неочаквано е било и силното представяне на Бърни Сандърс, отдавнашен политически играч - аутсайдер, самоопределил се като „демократичен социалист”. Той е успял да привлече 80% от гласовете на младите и е допринесъл както за нарастващото недоверие към традиционно неутралните журналисти, така и за отлива на избиратели от Демократическата партия в полза на Тръмп.
„Младите няма да простят на Хилари Клинтън, че им отне Бърни Сандърс” – повтори на няколко пъти Пол Срачич, след което анализира изборните предпочитания в традиционно демократическия окръг Махонинг, щата Охайо. Оказва се, че членовете на работническите профсъюзи, които допреди са били гръбнакът на подкрепата за Демократическата партия, сега декларират, че ще гласуват за Тръмп. Причината е, че той се обявява срещу международните споразумения от типа Транстихоокеанското партньорство, а голяма част от жителите на Охайо вярват, че загубените им работни места се дължат именно на подобни договори.
Подобно мнение изрази и водещият дискусията Димитър Кенаров, журналист,чиито текстове са публикувани в редица американски издания, като „Esquire”, „Foreign Policy” и „The New York Times”. Той обясни отлива от подкрепата за демократите сред работническата класа в Охайо с колапса в стоманената индустрия, започнал от края на 70-те години и довел до намаляване на населението в щата с почти 60%.
Така съпротивата срещу спогодбите за свободна търговия, която традиционно е срещала повече подкрепа сред лидерите на демократите (по време на кампаниите си през 2008 г. тогавашните кандидати Хилари Клинтън и Барак Обама заявяваха намерение за преразглеждане на НАФТА), сега е намерила своя гласовит изразител в лицето на Тръмп.
Кенаров и Срачич се съгласиха, че вотът за милионера няма идеологическа основа, а е по-скоро вот на отхвърляне и недоволство. Това обяснява подкрепата за Тръмп от страна на привърженици на „Чаената партия”[1], чиято платформа, агитираща за по-малко правителство, е в контраст с посланията му за увеличаване на федералните инвестиции. Аналогията, направена от Кенаров и Срачич между Сандърс и Тръмп, които споделят общи виждания по отношение свободната търговия и социалните въпроси, допълнително подчертава по-малко републиканския и повече антисистемния характер на кандидатурата на милионера. Както посочи Срачич, сред тези, които ще подкрепят Тръмп, има последователи на Сандърс и на движението „Окупирай Уолстрийт”. Политологът допълни, че някои от напусналите лагера на демократите в полза на Тръмп са направили това, защото знаят, че той не е типичен републикански кандидат. За идеологически размитата картина на предизборните кампании допринася и скорошният патриотичен уклон в реториката на Хилари Клинтън. Тя най-вероятно се е отказала от обратното спечелване на по-левите си избиратели и се опитва да привлече симпатизанти сред републиканците.
На въпрос за ефектите от прилива на нови привърженици в редиците на републиканците, Срачич определи явлението като нож с две остриета – превръщайки се в мнозинство в някои избирателни региони, новоприсъединилите се лесно биха могли да сменят местните партийни ръководства. Не на последно място, политологът обърна внимание, че в една политическа система от европейски тип привържениците на Тръмп биха сформирали нова партия.
Запитан за пословичните с политическата си пристрастност американски телевизии, като FOX (определяна за републиканска) и MSNBC (за демократическа), Срачич отговори, че тази особеност е „заразила” и традиционно по-неутралните медии. Според него, сега много журналисти смятат, че тяхната задача не е да упражняват критика, а да помагат за победата на онази страна, която те подкрепят. Демократичните избори, обясни американският политолог, са свързани с несигурност - социалните и икономическите процеси не се подчиняват на закони, подобни на природните, и така, гласувайки, ние не можем да бъдем сигурни какво точно ще се случи. В миналото осъзнаването на тази несигурност е било в основата на толерантността и приемането на политическото различие – едно отношение, което отсъства днес спрямо политическия противник. В настоящия момент, заяви Срачич, и двете страни претендират, че истината е на тяхна страна.
Накрая Димитър Кенаров закри дискусията с въпрос. Тръгвайки оттам, че феноменът „Тръмп” е реакция срещу сливането на корпоративните интереси с политиката и твърде голямата роля на парите в нея, той попита Срачич каква ще бъде контрареакцията на политическия елит в САЩ. А политологът отговори, че, за да има истинска промяна в политиката, е необходима промяна в Камарата на представителите и в Сената. И тук той наблегна на значението на изборите за Конгрес, чието провеждане също предстои. Но Срачич побърза да уточни, че разделението на предпочитанията, наблюдавано в Охайо в момента и изразяващо се в това едни демократи да заявяват, че ще подкрепят Клинтън за президент, а едновременно с това да гласуват за републикански сенатор, дава малко надежди за подобна промяна. Ако това се случи в национален мащаб, завърши политологът, тогава едва ли можем да очакваме, че изобщо нещо ще се промени.


[1] Движението „Чаената партия” е известно с консервативните си позиции и с ролята си в Републиканската партия. То се обявява за по-ниски данъци и за намаляване бюджетния дефицит на САЩ чрез съкращаване на правителствените разходи. След 2009 г. то спонсорира множество граждански протести и отделни политически кандидати.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”