От пръв поглед ( кино), брой 25 (2862), 08 юли 2016" /> Култура :: Наблюдатели :: Телевизионна паника
Български  |  English

Телевизионна паника

 
„Пулсът на парите” (Money Monster), 2016, САЩ, режисьор Джоди Фостър, продуценти: Лара Аламедин, Джордж Клуни; сценаристи: Алън ДиФиоре, Джим Кауф, Джейми Линдън; оператор Матю Либатик, в ролите: Джордж Клуни, Джулия Робъртс, Джак О’Конъл, Катрина Балф и др.
Разпространява Александра филмс
 
Струва си да се види четвъртият режисьорски филм за голям екран на невероятната актриса Джоди Фостър. В него тя не играе, за разлика от „Малкият човек Тейт“ (1991) и „Бобърът“ (2011), но пък той е четвъртата (чудесна) екранна среща на Джордж Клуни и Джулия Робъртс.
„Пулсът на парите“ е тв-предаване с водещ Лий Гейтс (Джордж Клуни) – нарцистичен, лекомислен и зализан застаряващ шут. Всеки ден той не само танцува смехотворни танци, а и дава финансови съвети на драгите зрители. Режисьорката на предаването Пати Фен (Джулия Робъртс) непрестанно се опитва да го извади от гаф, но вече й е писнало и сега предстои последното им предаване. Междувременно става ясно, че акциите на водещ фонд са се сгромолясали. Още в началото забелязваме младеж (Джак О’Конъл), който се прави на куриер и безпроблемно се докопва до студиото. Той е Кайл Будуел – излъган от Гейтс да вложи майчиното си наследство в споменатия фонд. И, въоръжен с пистолет и жилетка-бомба, търси реванш. Лий Гейтс, както и целият екип, са в шок. Той изглежда жалък в ролята на мишена, но постепенно се окопитва. Неотстъпна професионалистка, Пати Фен търси начин да разкрие максимално бързо финансовите спекулации, довели до срива на акциите, макар тъкмо тя да изрича ключовата фраза: „Ние не се занимаваме с жълта журналистика. Ние изобщо не се занимаваме с журналистика”. Всички гледат на живо заложническата драма.
Въпреки че и предишните филми на Джоди Фостър представят актуални проблеми на обществото, този е с ускорен граждански пулс. На прицел са финансовите акули от Уолстрийт с техните алгоритми, програми, стратегии и мистерии, както и манипулативната същност на телевизията. Не са пощадени и тромавата полиция, и наивните инвеститори. Филмът е по-безпощаден от всички, гледани досега, за кризата на американската мечта. Обемащ реално време и отскачащ на разни континенти, този финансово-телевизионен трилър се гледа трескаво: пистолети, прицелвания, хеликоптери, прожектори, камери... В плюс на филма е чувството за хумор, което се промъква насред паниката. Постепенно жертва и нападател си сменят местата, екшънът излиза на улицата, с намесата на пиарката на компанията (Катрина Балф) пред милионната тв-аудитория застава самият бос (Доминик Уест). Възлова роля изиграват и двама исландци пред лаптоп. А на финала Лий Гейтс изобщо не прилича на надутия тв-водещ.
Според Джордж Клуни, „Светът на парите е излязъл извън контрол. Когато нещата се объркат, вие всъщност не разбирате, че са се объркали, и обикновените хора остават измамени”. Въпреки че историята е измислена, героят му донякъде напомня истинския Джим Креймър, водещ на програмата „Луди пари” в CNBC. Що се отнася до всеобщата манипулация в ефир, филмът препраща към „Телевизионна мрежа” (1976) на Сидни Лъмет, но в друг аспект.
Колкото и да напомня суровото политическо кино, „Пулсът на парите” е далече от него. Филмът е дързък и не конформистки, но и човешки. Защото в центъра му са двама души, зависими от парите, които от врагове стават партньори. За кратко. А най-важното е, че „Пулсът на парите” е направен от сърдечната режисьорка Джоди Фостър.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”