Думи срещу думи ( литература), брой 25 (2862), 08 юли 2016" /> Култура :: Наблюдатели :: Дърветата и думите
Български  |  English

Дърветата и думите

 
Хъмфри Карпентър. „Дж. Р. Р. Толкин: Биография“. Превела от английски Стела Джелепова. ИК „Колибри“, 2016 (1977). Цена 20 лв.
 
Хъмфри Карпентър е известен биограф, писал за Одън, Паунд, Ивлин Уо, Бенджамин Бритън; но ако изпишете името му в „Гугъл“, ще излязат преди всичко резултати, свързани с книгата му за Толкин. И в това има нещо закономерно, защото тъкмо с нея започва достойната му кариера. Находчив избор, не само защото Толкин се е превърнал в такава знаменитост, а защото писането за него представлява особено предизвикателство. От една страна, авторът на „Властелинът на пръстените“, „Хобитът“ и „Силмарилион“ е имал доста ниско мнение за биографичния подход към творчеството. Карпентър се съгласява, че едва ли биографията може да разкрие някакви неочаквани интерпретативни ключове, но скромно додава, че може би все пак не е безполезно да добием идея що за човек е написалият тези книги. А Толкин – и тук е второто предизвикателство – определено е бил чешит човек. При това всяка негова биография по принуда ще се съсредоточи върху неговия характер и „чешитство“, защото животът му не е бил особено богат на външни събития – поне в зрялата му възраст, когато създава произведенията си.
Наистина, странно е колко рано в живота на Толкин би могло да се постави онзи финал, за който все мечтае неговият Билбо: „И той живя щастливо до края на дните си.“ На 34 години той е вече глава на фамилия и професор в Оксфорд, чийто път в живота изглежда удобно предначертан с бляскава, но тясна и недотам вълнуваща академична кариера, посветена на средноанглийския език. Как така именно този човек е създал онова необичайно за времето си творчество, родено от могъщо въображение, създало нов жанр в популярната литература и предизвикало безбройни имитации?
Карпентър всъщност е започнал да дава отговорите, още преди да стигнем до този етап. Той открива кълновете на Толкиновия въображаем свят в детството на писателя, което, макар белязано от трагедии и лишения (Толкин губи баща си на три години и майка си – на дванайсет), е също така изпъстрено с кратки периоди на силно щастие, през които хлапакът Джон Роналд скитосва из крайречни шубраци и за цял живот се влюбва в дърветата. Формираното в детството специално отношение към природата е първият мощен стимул за въображението на Толкин, което така властно ще се завърне в зрелия му живот. Другият е неговата почти ирационална любов към словото, към звученето на необичайната дума и вековния живот, който се крие в нейната видима форма. (Струва ми се всъщност, че по този начин във възприятията на Толкин дърветата и думите доста си приличат.) Толкин е отдаден на филологията – любовта към словото – много преди да я открие като академична дисциплина. Когато четем книгите му, особено ако тепърва навлизаме в тях, можем да останем с впечатлението, че изобретените от професора езици са просто един аспект от изумително сложния художествен свят, наред със съответната митология, история, география и така нататък. Всъщност е точно обратното: този свят произхожда от езика; интелектуалната лингвистична игра на Толкин е в началото, тя е онази raison d'être, от която постепенно възниква и се оформя всичко останало.
Естествено, биографията на Карпентър разкрива много други съществени черти от наглед безсъбитийния живот на професора. Тя разказва за рицарската му младежка любов към Идит Брат и последвалия им не съвсем безоблачен брак; за коридорите на Оксфорд, по които се разхождат и по-големи чешити от самия Толкин (макар че да се преоблечеш като англосаксонски воин и да погнеш съседа си със секира, определено е колоритна проява); за дълготрайната привързаност на Толкин към мъжките приятелски общества и важната дружба с К.С.Луис, когото именно Толкин довежда наново до християнската вяра. С религията е свързан и поредният парадокс, който открива Карпентър: според него католицизмът на Толкин се отличава с особено песимистичен възглед за падналия свят, в който живеем, докато същият този човек дълбоко в себе си искрено обича смеха, сладките приказки и хубавата бира. Обаче всеки, който се е замислял върху участта на Средната земя, след бунта на човечеството откъсната от Безсмъртните предели, ще си даде сметка – ако досега не го е правил – за огромното значение на християнските пластове в космогонията и митологията на Толкин. Впрочем, в разговорите си с Луис Толкин твърди, че именно митотворчеството дава възможност на човека да се стреми към състоянието на съвършенство отпреди Грехопадението. Ако е така, то стремежът на самия Толкин явно е бил особено могъщ; а биографията на Карпентър, въпреки всичко, внася ценни щрихи в разбирането за този човешки творец – макар че колкото повече напредвах с четенето, толкова повече изгражданият образ на професора ми заприличваше на неговия собствен енигматичен Гандалф.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”