на голямата сцена" /> Култура :: Изборът на "Култура" :: Една малка галерия <br>на голямата сцена
Български  |  English

Една малка галерия
на голямата сцена

 
- Как попаднахте на панаирите за съвременно изкуство в Кьолн и Брюксел?
- Участията на SARIEV Contemporary в двата престижни панаира в Кьолн и Брюксел този април са продължение на отдадената ни работа през последните пет години за представяне на творците, с които работим, на международни форуми, и са кулминация в тази дейност. Art Cologne и Art Brussels са изложения, към които се стремят и кандидатстват галерии от цял свят, но избраните са малка част от тях. Критериите за избора на влиятелните им журита са изложбената програма на галерията, листът на представени автори, предложението на творбите и концепцията за конкретното изложение, доверието на международната сцена, популярността и потенциалният интерес.
Досега сме участвали на изложения в Ротердам, Рим, Виена, Истанбул, Шанхай и Брюксел, но за първи път бяхме на Art Cologne. Панаирът в Кьолн е създаден през 1967 г., което го прави най-стария панаир за модерно и съвременно изкуство в света, а Sariev беше първата българска галерия там. През 2016 година в него участваха 218 галерии от 24 страни в няколко секции: модерно изкуство, съвременно изкуство, млади галерии и колаборации, като нашата галерия беше в тази секция.
Само седмица след това в края на април прелетяхме към Брюксел, за да подредим и представим „изложбата” си за второ поредно участие в Art Brussels. Това е по-бутиково изложение от Кьолнското, в него се включиха 141 галерии, разпределени, освен в основната категория, и в секциите „Откритие“, „Преоткритие“ и „Соло“. Sariev беше в секцията „Откритие“. Art Brussels е в челната десетка на най-добрите изложения в Европа и има репутацията на откривател на автори и галерийни позиции.
- Каква беше концепцията за представянето ви на двата форума? Едни и същи автори и произведения ли показахте и на двете места или направихте различна селекция?
- В Кьолн за своя дебют галерията беше направила селекция от исторически и емблематични работи на своите автори Правдолюб Иванов, Стефан Николаев, Недко Солаков и Вальо Ченков. Най-ранната творба беше от 1987 г., а най-скорошната - от 2016 година. Правдолюб Иванов беше представен с разнообразни рисунки (в това число и подготвителни за някои от неговите инсталации, както и голямоформатни) и с неонова работа от серията „Това, което виждаш, не е това, което получаваш“. Вальо Ченков, който от близо 25 години живее и работи в Германия, беше представен с живописни творби.
Пирон на нашето участие на панаира бяха две работи – „Политбюро“ на Недко Солаков и „Аз мразя Америка и Америка ме мрази“ на Стефан Николаев.
С Катрин взехме решение да представим работата на Недко Солаков от 1987 година „Политбюро“, която никога досега не беше излизала от студиото му, нито е била репродуцирана в каталог, дори не беше рамкирана. Тя се състои от 12 рисунки, представящи 12-те члена на въображаемото политбюро (главния политически и изпълнителен орган на комунистическата партия). В горната си част всяка от тях маркира познатите от социалистическо време официални портрети на членовете на политбюро, които помним от манифестациите. В долната си част рисунките разкриват какво правят членовете извън картината – дейности и жестове, които нямат нищо общо с официалния им статус.
За нас беше изключително важно да представим един толкова разпознаваем от широката публика и професионалната среда автор като Недко с твърде различна, „историческа“ творба, която е създал, преди да се развие международната му кариера. „Политбюро“ е интересна като авторска позиция във и извън изкуството, за която, вярвам, тепърва ще се говори – истински благодарни сме, че Недко се съгласи работата му въобще да бъде изложена.
Стефан Николаев пък присъстваше с една от неговите емблематични работи – „Аз мразя Америка и Америка ме мрази“, която за първи път беше показана в Германия. Тя директно влиза в диалог с немския художник Йозеф Бойс, който е тясно свързан и със създаването на панаира в Кьолн. Кураторът Емил Урумов я коментира така: „Аз мразя Америка и Америка ме мрази“ (2009/2013) разклаща минали идоли. Скулптурата на койот реферира към историческия пърформанс на Йозеф Бойс, който по време на своето първо и единствено посещение в САЩ прекарва три дни в компанията на койот. За разлика от пърформанса от 1974 г., работата на Николаев не цели да помири природа и технология или да се върне към първичния, определящ парадигмата на свободата, образ на просторните американски поля. Малката, напомняща на Бойс скулптура на койот, носещ плащ и бастун, не е нищо друго, освен неизлечим парадокс: дивото животно на американските индианци е трансформирано в Койота, вечния неудачник от анимациите на Текс Ейвъри, или Вълка от съветската поредица „Ну погоди“.
Нашата галерия, творбата на Стефан Николаев, като и на Недко Солаков, бяха част от официалните ежедневни гайд турове на Art Cologne и бяха представени обстойно пред аудиторията. Самият панаирът тази година беше посетен от 50 000 души, сред които водещи колекционери от цяла Европа и САЩ.
За участието си на Art Brussels тази година галерията се спря на работи от Правдолюб Иванов, Викенти Комитски, Вальо Ченков и Шакир Гьокчебаг. Представянето на галерията беше високо оценено и включено в класацията със 7-те най-добри щанда на панаира според Artsy – най-известната онлайн платформа за съвременно изкуство, използвана от галерии и колекционери по цял свят.
Правдолюб Иванов тук присъстваше с работата си „Двойни орнаменти“ – част от поредицата му с истински персийски килими, които са „счупени или разбити”. Новата работа беше специално направена за случая и беше ключова за участието ни. Още повече, имайки предвид нейното послание, тя беше плашещо актуална за Брюксел и скорошните трагични събития там. Поредицата от работи с персийски килими започва през 2011 година, Правдолюб, както сам казва, е бил повлиян от тогавашните събития в Арабския свят, в които е усещал прелюдия към много по-големите промени в света. Въпреки че някои от работите му имат конкретни политически корени, той не ги мисли като политически слоган. Реалностите, според него, са само спусъкът, а не причината за тези произведения. В по-широк контекст, „Двойни орнаменти“ може да бъде възприета като сблъсък между традицията и „новите десени” на модерността, бързината, отрицанието.
Младият художник Викенти Комитски (когото галерията представи на Арт Ротердам по-рано тази година) показа свои нови колажи от 2015 година.
Вальо Ченков, който живее в Мюнхен и не е толкова популярен в България, е живописец с изключително разпознаваем стил и тематика, който тепърва предстои да бъде открит у нас. Той беше приет много добре от сцената на куратори и колекционери в Брюксел, а участието му на двете изложения съвпадна с публикуването на брошурата за него от изкуствоведа Анегрет Ерхард в Kuenstler. Lexikon der Gegenwartskunst.
Наред с тримата български художници, галерията представи и инсталация на турския художник Шакир Гьокчебаг, който имаше самостоятелна изложба в Sariev в края на 2015 г. по препоръка на немския куратор и галерист Рене Блок.
Общо за работите на щанда ни в Брюксел беше усещането за разпадане и раздробяване и неспирен опит за събиране на парчетата и възстановяване на връзките с историята, системите на изкуството и културната идентичност. В тази линия се включи и Викенти Комитски, който прави колажи с изображения и снимки от стари списания и книги. Всички работи носеха едно специфично чувство за хумор и ирония, типични за съвременното изкуство от България и региона.
- Как изглежда съвременното изкуство през призмата на Кьолн и Брюксел? Могат ли да се очертаят някакви общи тенденции?
- Факт е, че арт панаирите днес са едни от най-важните събития в света на изкуството, надмогнали са чисто търговската си роля и дават видимост на актуалната ситуация – какви са тенденциите в изкуството, кои са историческите автори, към които е насочено вниманието отново, кои страни и градове са в момента най-важните арт центрове, кои ще са темите на новите биеналета или големите изложби. Изложенията с отделни свои програми дори често се ангажират с поставянето на социални въпроси. Но това, което не може да се открие еднозначно, е една конкретна линия, обща тенденция. Във всеки случай, живописта определено присъства все повече.
- Как се вместват българските автори в този контекст? Кое ги прави част от един по-общ процес, наречен „съвременно изкуство”, и остават ли с нещо различни?
- На повечето международни изложения сме първата и единствена участваща българска галерия, която представя изцяло българско изкуство, и това е както коз, така и в повечето случаи огромно предизвикателство, имайки предвид колко малко известна е нашата сцена. Аз разчитам на това, че авторите, които представяме, са просто много добри, мислещи и умни творци, създаващи искрени творби. Който търси изкуство, а не сцена, е този, който може да види творбите им.
- Какви бяха отзивите за показаното от вашата галерия? Имаше ли интерес от страна на колекционери и чужди галерии?
- Да, определено се радваме на по-голямо доверие и интерес, но това е път за развитие в перспектива, по който вървим, без да бързаме.
- Кои са галериите, авторите и произведенията, които лично вие бихте отличили от двата форума?
- Като водещ немски панаир все пак, Art Cologne е място, където можеш да видиш добри творби на емблематичните немски художници, като Георг Базелиц, Герхард Рихтер, Зигмар Полке, Иза Генцкен, но на мен ми доставиха истинско удоволствие и работите на по-малко популярния Тал Р, когото проследих и на Арт Базел Маями. Това завръщане може би означава определен тип интерес на пазара към него. Както всички, и аз отбелязах направената специално за панаира сайт-спесифик работа на Ричард Джаксън при Hauser & Wirth, която определено привлече вниманието ми със свежия коментар към живописта и стенописа. Нека да спомена и снимката от Юрген Телер Kim Kardashian (2015) и караоке инсталацията на Кристиян Янковски при Contemporary Fine Arts.
В Брюксел, всъщност, не ми направи впечатление определен щанд, а музейната като подход изложба с куратор Катерина Грегос, фокусирана върху частната колекция на Ян Хоет, прочутия белгийски куратор и основател на S.M.A.K. музея в Гент, който почина през февруари 2014 година. В изложбата имаше работи на Йозеф Бойс, Марсел Бротерс, Марио Мерц, Кади Ноланд и на Недко Солаков.
- Каква е ситуацията на пазара за съвременно изкуство днес? Как пазарните тенденции влияят на артистите при избора на теми и медия?
- Пазарът е многообразен и има място за всеки. Именно това разнообразие обуславя и свободата, която всеки автор или галерия има пред себе си. Някой може да започне да рисува квадратни картини, само защото Леонардо ди Каприо купува изкуство чрез Инстаграм. Но какво от това? Всеки може да намери свое място – както се казва: за всеки влак си има пътници.
- Забелязахте ли новости в маркетинга, пиара и рекламата на съвременното изкуство?
- Все повече се засилва и разширява функцията на онлайн платформите, като най-актуалната е artsy; ролята на Инстаграм и Туитър нараства за създаването на имидж и за продажбите. Започнаха да се продават произведения на колекционери, които откриват автори чрез хаштагове. Традиционните музеи „търсят” съвременно изкуство, за да си върнат аудиториите.
- Възможен ли е пазар на съвременно изкуство в България?
- Пазар на съвременно изкуство има, но той е много малък в сравнение с пазара на традиционно изкуство или тъй наречените стари майстори. Наред с другите причини – като отсъствието на България от Венецианското биенале или отсъствието на българската тема в големи международни музейни изложби, трябва да си признаем и че липсва група от професионални частни галерии за съвременно изкуство. За продажбата на съвременно изкуство се изисква определено преустройство на една традиционна галерия, на нейния начин на работа, на подхода към авторите, на листа от избрани имена, дори на подхода към колекционера. Не на последно място, това е промяна и в отношенията на самите творци с галерията. Изисква се готовност да се довериш и да поемеш отговорност на много нива.
Може би сте запознати, че през 2011 година нашата галерия плавно започна работа по приобщаване на избрани творци към дейността си, сътрудничество с куратори, организира образователни програми, започна изграждане на нова изложбена политика под концепцията SARIEV Contemporary. В момента ние работим с девет утвърдени и млади български автори: Стефания Батоева, Рада Букова, Войн де Войн, Правдолюб Иванов, Лубри, Викенти Комитски, Стефан Николаев, Недко Солаков и Вальо Ченков. Това е онзи установен модел на галерия за съвременно изкуство в световен план, за който говоря, но той в България се привижда (и то с основание) като високо рисков. За нас с Катрин обаче това е единственият път на развитие и смятаме, че за тази сцена е важно да има и други галерии като нашата, които правят усилие професионално да представят своя лист с автори. Именно заради това през 2015 г. нашата галерия, съвместно с ръководената от мен фондация „Отворени изкуства“, инициира „Фокус България“ на виенския панаир Vienna Contemporary – първата мащабна презентация на българско съвременно изкуство на международен панаир, която представи 55 автора и имаше за цел да популяризира българското изкуство, да привлече други български галерии и да запознае международните галерии с много добри творци. „Фокус България“ беше много важна стъпка за нас, но и изобщо за сцената за съвременно изкуство тук. Освен с такъв широк кръг от художници, работихме и с едни от водещите куратори в България – Яра Бубнова, Весела Ножарова, Десислава Димова и Борис Костадинов. Ползите от проекта са дългосрочни и се надяваме тази видимост на българското изкуство на международно ниво да бъде важен стимул както за художниците, така и за местните галерии, които биха могли да разширят и „отворят” дейността си. Проектът имаше характера на национално представяне, което беше важно, за да покаже на институциите, че има интерес към българското изкуство и то трябва да продължи да бъде представяно – на панаири, биеналета, музейни изложби. За „Фокус България“ бяхме подкрепени от Министерството на културата. Това обаче не трябва да бъде прецедент, а практика.
Май 2016 г.
още от автора


2 - 09.06.2016 22:14

нацистка антропология
От: kolio kolev
Дислокация(временна) на мракобесието в Пловдив!
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”