Български  |  English

Жана Попова

 
Жанрове и форми
на забавлението в телевизията
 
Издание на „Полиграфюг”, 2016
Цена 12 лв.
 
 
За Жана и за фона
 
Жана Попова пише интересно, защото не пише книги, а търси отговори.
И ако трябва да изрека основното достойнство на тази книга, то това е голямото търсене в нея: зад развитията, които преживява забавлението в телевизията, към самия мотор на тези развития – „промяната, която настъпва в нормата в представите за целите на телевизията“. Малко тромаво казано, сигурно за да е точно.
Няма обаче да залитам в рецензия на текста. Представянето е „друг жанр“, а в днешния ден жанровете са важни.
Моето кратко слово е разделено на две части и първата условно може да се нарече „Тази книга на фона на Жана Попова“.
Най-напред, книгата е смела, защото авторката й е храбра.
Най-бързо и лесно е да се види това от оперативните й медиакритически текстове във вестник „Култура“, където води, смея да кажа, най-успешната колонка за телевизия от много време насам. Всеки, който разбира за какво става дума, знае, че да се води седмична колонка за телевизия в „Култура“ е трудно, преди всичко защото не става без храброст.
Смелостта на книгата личи още от първата глава и от зададените там изследователски въпроси: Има ли жанрове в медиите? Има ли телевизионен жанр? Ученият се пита така, ако е готов да посрещне напрежения по пътя на търсенето. Ако е готов да разбие една видимост за проблематика, внушавана отвсякъде чрез повтаряни като мантра думи, често изкуствени и дори празни, и да покаже зад тази видимост конкретни процеси, стратегии и интереси.
Освен това, книгата е игрива, защото такава е и авторката й.
Когато читателят среща структурата на втората глава, той се забавлява с изброените там „забавления“ – да измисляш, да продуцираш, да участваш, да записваш, да бъдеш медиа... Изглежда му като на игра чак, докато прочете внимателно написаното за продукциите, скрити в разделите – когато всъщност започва да му изглежда сто процента сериозно. Би било много скучно, ако точно в такава книга нямаше игра. Разбира се, не би било весело, ако играта не беше подплатена с научна добросъвестност.
И още, книгата носи нещо много специфично за авторката – вкус към детайла, който я води в неповторими микроанализи, поднесени в пакет, така че да се чудиш кое от съдържимото на пакета дава боята на цялото. Помня, именно микроанализите на Жана Попова бяха отбелязани като щрих от научния й почерк при защитата на нейния докторат, при това не от кого да е, а от доказано фината майсторка на микроанализа проф. Лиляна Деянова.
Втората много кратка част на това представяне носи условното название „Жана Попова на фона на тази книга“.
На фона на новата си книга, авторката изглежда като да е затворила страницата на съмнението, че телевизионното забавление може да се мисли едновременно конкретно и сложно. Жана Попова се утвърждава като изследовател със собствен глас, който произвежда не просто добри текстове, а текстове, съответни на тяхната амбиция. Вярвам това никому да не се зловиди и пожелавам на тази книга не само да зарадва читатели, но също така да послужи за академично израстване. На добър час.
Снежана Попова
Бел.ред. Думи от представянето на „Жанрове и форми на забавлението в телевизията” от Жана Попова (19 май 2016, СУ „Св. Климент Охридски”).


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”