Български  |  English

Фашизмът на австрийската левица е същият като на десницата

 
Първият тур на президентските избори в Австрия се вряза дълбоко в демократичната структура на страната, като раздели окончателно обществото.
На първия тур кандидатите на големите традиционни партии (социалдемократите и консерваторите) получиха безпрецедентен удар; до втория тур достигнаха само кандидатът на Зелените, университетският професор Александър Ван дер Белен и кандидатът на Партията на свободата на Австрия (ПСА) Норберт Хофер, трети председател на Националния съвет (Долната камара на австрийския парламент).
Откакто стана ясно, че само тези две формации остават да се състезават, не минава и ден преглеждането на моята страница във Фейсбук да не ме докарва до ръба на нервната криза. По социалните мрежи моите леви приятели разправят на своите леви приятели, че Норберт Хофер е нацист. А техните леви приятели го потвърждават.
После е ред на който може да крещи най-много да каже, че ще е страшно ужасно, ако Хофер бъде избран за президент. Въобще не ги притеснява, че никой избирател на Хофер не ги слуша, тъй като, по правило, те не дават думата на избиратели на Хофер. Целта на съобщенията им не е да опитат да убедят онези, които не мислят като тях, а да покажат на цял свят, че те са откъм добрата страна.
Така или иначе, този идеологически ексхибиционизъм не е фундаменталният австрийски проблем: той е класически австрийски симптом.
Между моите съграждани хората, които изглежда имат едно твърде селективно възприятие за себе си, са предимно онези, които имат добро образование, то им е позволило да си изградят цели мрежи в икономическия или политическия свят, така че печелят доста добре. Разбира се, те се смятат за леви, обаче показват същия екстремизъм, както техните противници.
За мен беше голяма грешка на австрийската политика през последните години да се налага едно и също отрицателно отношение към избирателите на ПСА и към водачите на партията, заклеймявайки ги като нацисти и десни екстремисти. Реалистично ли е да се мисли, че по наше време, в страна, разположена в сърцето на Европа, 35% или 40% от населението могат да решат внезапно да станат десни екстремисти? Малко е вероятно.
Няма никакво съмнение, че няколко политици споделят една и съща дясна идеология и поради това получават отклик, но това не значи, че всички избиратели са негодяи или дори неонацисти.
Кой определя политическия дискурс в Австрия? Единствено левицата. Няма публичен дебат, в който да се сблъскват различни мисловни течения. Има единствено леви хора, които говорят на леви хора - останалите мълчат. Те обаче дали са леви?
Вместо да употребявам „ляво”, „леви”, аз предпочитам понякога да говоря за анонимни егоцентрици. Това са хора, чиято основна грижа е да покажат, че защитават извисена морална позиция, която е безукорна и неатакуема; хора, които са горди с ореола си и хвърлят анатеми по всички посоки на света и по всички онези, които не мислят като тях. Какво искат? Да си изградят добър имидж. Пред света. Пред другите.
В Австрия да си откъм добрата страна не е въпрос на интелектуално размишление, а по-скоро на псевдо морал. Да си изградиш добър имидж, това в Австрия значи: да не си нацист. Но да не си нацист, би трябвало да се подразбира без всякакви двусмислици. Това би трябвало толкова да се разбира от само себе си, че да не се налага да се подчертава постоянно.
Но изключителната нужда, която някои изпитват да покажат в Мрежата тяхната политическа гледна точка – естествено, единствено преди избори или след прогнозните резултати в деня на изборите - ме кара да мисля, че тази тайнствена нужда да не те вземат за някой, за когото никой, нито вие, нито аз, няма да ги вземем, в някаква степен е свързана с факта, че те са такива, въпреки всичко. Така мисля аз.
Вече трийсет години ПСА определя австрийската политика. И понеже от трийсет години сме се заинатили, че не искаме да говорим с техните избиратели, само хвърляме нови и нови хора в ръцете им. Винаги съм очаквал от левицата по-добра стратегия и по-сложен поглед към нещата. Хора, които се перчат, че могат да раздават морални присъди и очевидно знаят кое е добро и кое е лошо, би трябвало да са способни на повече мислене.
Вместо това, вече трийсет години те бият по идеолозите-прелъстители и по всички, които по една или друга причина са гласували за тях. Обаче тези избиратели въобще не са всичките нацисти и екстремистите образуват само едно безкрайно малко малцинство от тях. Другите са просто в плен на някакви страхове, а дали те са основателни или не, не е важно в случая.
Вместо да бъдат хулени, тези хора трябва да бъдат внимателно изслушвани. В противен случай единствените, които ще ги слушат, ще са хората отдясно. И наистина, една част от левицата предпочита да слуша сама себе си. Това доведе до пукнатината в нашето общество. Всяка хула само затвърждава радикализацията. Подобна грешка наблюдаваме в Германия с поведението спрямо новата крайно дясна партия Алтернатива за Германия и във Франция с избирателите на Националния фронт.
Австрия никога не се е освобождавала от фашизма си, разположен като злобен тумор в главите на нейните граждани. Този тумор не може да расте, да се размножава и да дава разсейки в главите на обикновените хора, но пък намира благоприятна почва в някои ограничени духове, които по един или друг начин са винаги готови да изтърпят всякаква форма на промиване на мозъци. Фашизмът на австрийската левица е също толкова коварен, колкото и десният.
В Австрия именно левицата, прибягвайки до една много извратена форма на промиване на мозъци, винаги е достатъчно находчива да се бори с всеки различен начин на мислене, размахвайки най-грубото оръжие, което притежава – антинацисткия чук. В Австрия дори само подозрението, че симпатизираш на ПСА, за артистите, журналистите или интелектуалците е равнозначно на сигурна социална смърт. Идеята, че ПСА не е просто сбирщина от неонацисти и че тя може да дава и някакви приемливи причини да гласуваш за нея – това граничи с ерес.
ПСА е синоним на нацист, а нацист е синоним на газова камера. И който се осмели дори само да общува с „онези хора”, бива автоматично приравняван към тях и гледан като човек, който ще почне да се разхожда из града в униформа на СС.
Едно нещо е сигурно: фашизмът, това е забрана да мислиш. В Австрия ние имаме такава забрана. И не десницата я е въздигнала в закон. А левицата.
 
Le Monde, 21 май 2016
още от автора
Томас Главинич (1972) е австрийски писател.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”