Български  |  English

Оставете ги да курират

 
“Оставете ги да рисуват”, групова изложба – рисунки, курирана от Правдолюб Иванов, Галерия Sariev Contemporary – Пловдив, 27 февруари – 1 април 2016. Лъчезар Бояджиев, Вито Валентинов, Войн де Войн, Мариела Гемишева, Правдолюб Иванов, Нестор Ковачев, RASSIM®, Кирил Прашков, Калин Серапионов, Недко Солаков, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Коста Тонев, Ив Тошайн, Игнасио Уриарте, Вальо Ченков, Димитър Шопов
 
Малко преди да се докаже като професия със собствени правила, история и теория, която се изследва, записва и изучава в престижните университети, курирането се разпадна. От мениджърската институционална позиция през истински бум на манията по знаменитите куратори, до персонифицирането на всякакъв вид селекция – на текст, храна, напитки, музика, домашни любимци или организирането на онлайн “контент” спрямо определена тема, понятието за куриране се разтвори в безброй вариации, прояви, инструменти с абсурдна навигация от сорта на “Как да курираш в десет стъпки”.
В зъбатата си сатира по темата, публикувана наскоро в “Гардиън”, Стюард Лий, британски стенд-ъп комик, писател и режисьор със собствена кураторска биография в шоу бизнеса, е рязко просветлен от една съвсем реална теза за курирането: Време е да пренесем “курирането” на следващо ниво, където актът “куриране” става коментар на самата идея за “куриране”. Но докато г-н Лий се опитва да свърже познатата си медийна реалност с узаконения от Ханс Улрих Обрист статут, много артисти, нахлули в “професията” преди повече от десетилетие, вече успяха да повдигнат курирането на това следващо ниво, превръщайки селекцията в хиперпроизведение със съвършено автономна концепция.
През това време в другия край на Европа ние все още се придържаме към курирането най-вече като правене на изложби и организиране на произведения и автори в пространството спрямо определена идея и все още се опитваме да го интегрираме като такова в художествената практика.
На този фон Правдолюб Иванов изглежда като класическия тип “олд скул” куратор, работещ с идеалната цел да изчерпи своята теза за рисунката. Рисунката в днешно време има неограничени проявления, тя е тотално жанрово неопределима. Също като при курирането, и при рисуването всичко вече е позволено. Но при това положение, неизбежно набъбва въпросът: Какво точно е то?
Правдо го формулира просто като: Какво е рисунка? и тръгва по ателиетата, среща се с художници, търси да изчерпи възможните отговори, доколкото му позволява пределно интимният размер на известната пловдивска галерия.
В селекцията му попадат служебните рисунки, каквито са проектите за инсталации, схемите и скиците, графичната диаграма на едно видео, също анимации, сензитивни рисунки с аромат, рисунки с бродерия или с компютърна мишка, обекти с различни рисунъчни елементи в тях, дори подготвителните записки за една лекция, сведени само до графичното им въздействие, живопис и фотография.
Обектите, темите и историите са толкова различни, колкото и авторите, събрани в тази изложба. Вниманието е насочено към начина, по който са избрали да се изразят. Затова и най-често “рисунките” им не са цел, а част от процес или от друго произведение. Смисълът на повечето се намира отвъд самите тях като художествен продукт.
Единствено Недко Солаков и Коста Тонев се придържат към относително традиционната версия на концептуалната рисунка, важна и завършена сама по себе си.
Камен Стоянов рисува с ръце в кутия по време на пърформанс това, което чува от публиката си. Калин Серапионов показва “екстракт” от видео портрет, в който образът на говореща по телефона руса жена с цигара и червено червило е кодиран в стерилна компютърна графика. Красимир Терзиев поръчва да гравират портрета му върху екрана на разваления му лаптоп така, както се е оглеждал в него безброй пъти. Лъчезар Бояджиев записва на лист всичките си идеи за Кристо и Жан Клод, разчертава връзките между тях, за да си помогне за лекция по темата. Със същата историческа отговорност той събира своите “драскулки” по различни проекти и идеи в книга, която се превръща в отделно произведение, на практика също курира проектите си. Расим рисува с изгоряло моторно масло, за да постигне максимално автентичен образ на спомена. Мариела Гемишева рисува автомат “Калашников” с розово масло, на пръв поглед пределно “женствена” работа, но някъде в задния план на това невидимо изображение може да се “разчете” и историята за оръжейното производство в сърцето на родната ни Розова долина, без да е нужно някой специално да я разказва. По подобен начин Вальо Ченков ползва невидими образи в плътна експресивна рисунка с масло върху корица от списание. Кирил Прашков изписва с кабела на една светеща крушка на стената “da da”.
С наглед закачливото, но манифестно название на изложбата “Оставете ги да рисуват”, кураторът реално свежда техните действия до хипнотичния транс на нощните мушици, които летят около една улична лампа в собственото му едноименно произведение в изложбата. Те не знаят, че рисуват.
Само Правдолюб Иванов може да посочи в този случай какво е рисунка. Така той навярно също толкова неосъзнато, като мушиците, е възстановил, макар и за кратко, хегемонната власт, с която се слави фигурата на куратора от самото начало на историята.
По този начин, успоредно с тезата си за рисунката, е успял да докаже, че смисълът и отговорността на това да си куратор намират своя конкретен и индивидуален отговор във всяка следваща реализирана изложба.
още от автора


2 - 16.04.2016 21:16

джаф
От: kolio kolev
Визуалният инфантилизъм срешнал вербалния инфантилизъм под типетата,майна и ........,а нищо за чудесното "Червено.."в НХГ-да си го припомним https://www.youtube.com/watch?v=OgRiJ3yc4ew
1 - 15.04.2016 18:11

sariev = изкуственост
От: 4UK4A
ИЗКУСТВЕНОСТ е мисията на "известната" "галерия", вместо ИЗКУСТВО. Гърчове.

ЖУРИРАНА или КУРИРАНА е една изложба - изборът е много лесен за чукча: не стъпвам, какиното, курирай си колкото щеш като си нямаш работа...
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”