Български  |  English

Три спомена за Ханс-Дитрих Геншер
(1927 - 2016)

 

Журналистът, който съобщаваше новините за голямата политика от малкия град Бон, нямаше никакви проблеми с отразяването работата на тогавашните управници на ФРГ. На него му бе трудно да направи разлика между малки и големи риби. Администрацията бе скромна и смирена. И вечер се събираше в кръчмата.
Ханс-Дитрих Геншер обаче бе от друга порода. Той живееше скромно, но кокетираше по особен начин с начина си на живот между „Пех” и „Ван”. Става дума за два квартала в Бон. Във „Вахтберг – Пех” бе къщата му, а в „Кьолн-Ван” - самолетът, в който той прекарваше останалата част от живота си. По средата между две дестинации бе Министерството на външните работи, което 18 години функционираше по неговите предписания – като се започне от върха и се стигне до последния по ранг говорител.
Който се е доближавал до Геншер в коридорите на Министерството, със сигурност ще е усетил нещо специфично: човекът става все по-голям, колкото повече се приближаваш до него. С две думи - колкото си по-близо, толкова по-недостъпен е. Геншер бе издигнал в особен култ доверието – в още по-висока степен и от Хелмут Кол, за когото се приемаше, че бил ли си веднъж в кухнята му, това вече означава, че си спечелил доверието му. А Геншер в момента, в който усещаше, че не може да има доверие в слушателя си, започваше с безсмисления дипломатически брътвеж, който по-късно и Франк-Валтер Щайнмайер започна да имитира, но полагайки невъобразимо големи усилия.
Геншер бе отворен и прям в отношенията си само в тесен кръг приятели, колеги и журналисти. Голяма част от онова, което бе писано за него, трябваше да се превежда по два пъти, защото „геншеризмът” подлежеше на множество интерпретации, сложни езикови игри и многопластови значения.
Геншер обичаше мистериозността около своята персона, игрите с недомлъвките. И в нея той включваше всичко: и работата си като министър на външните работи, и мястото си в коалицията, и отношенията си с журналистите, гравитиращи в неговата орбита, и изтъкнатите господа в Бон, занимаващи се с външна политика. Така, някак незабелязано, големият политик развиваше своята скоростна политика. Наистина малцина бяха онези, които разбираха как го прави.
Щефан Корнелиус
 
Да си стиснеш ръката с Хелмут Кол
В учебниците по история той ще остане като майсторът, който успя да повлияе на най-дебелата глава. Не се чудете – говоря за Ханс-Дитрих Геншер и Андрей Громико, неговия вечно недоверчив и мрачен московски колега. По време на конференция във Виена външният министър на ФРГ успя в изключително напрегнат момент да убеди колегата си от СССР, че извършваното от германците наблюдение на съветските военни маневри не е в никакъв случай шпионаж, а по-скоро мярка за изграждане на доверие. Това бе времето на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, с която се постави началото на сближаването на Запада с Изтока и срещата в името на сигурността и мира.
Когато веднъж изобретателят на руската перестройка – генералният секретар Михаил Горбачов - бе сравнен с министъра на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс, Геншер писа до изданието, направило сравнението, призовавайки го да има повече доверие в партийния лидер и да потърси и “неговото мнение”. Причината - без Горбачов разчупването на леда между Изтока и Запада не би било възможно. Факт е, че канцлерът Хелмут Кол бе най-смелият политик, направил решителните крачки след падането на Стената и обединението на Германия. Но голямото постижение на Геншер бе огромната работа, свършена за последователното проправяне на пътя към целта.
Но да се върнем на думата – споменах за дебелите глави. Когато през 1982 г. Свободната демократическа партия (СвДП), респективно Геншер[1], трябваше да бъде свален от власт след настъпилите промени в коалицията, в която, вместо СДП, дойдоха ХДС и ХСС, министърът на външните работи почти всеки ден даваше интервюта по германското радио. Но имаше една особеност – той правеше това сутрин, в много ранен час. Така Геншер успяваше да определи темите за деня. И бе цитиран и цитиран. Не на последно място, с времето, той успя да си възвърне репутацията.
Отношенията между Геншер и Хелмут Кол бяха наистина като между два бетонни блока. С едно малко изключение, настъпило в наистина велик момент. Когато в Москва по време на разговори с Михаил Горбачов съветският политик за първи път заговори за възможността за обединение на Германия, двамата големи, незабелязано и от дипломати, и от журналисти, „си стиснаха ръцете” под покривката.
Никой друг германски външен министър не е летял толкова често, колкото Ханс-Дитрих Геншер. Разбира се, затова са се разказвали много вицове, като например как Геншер, повелителят на всички вездесъщи, веднъж трябвало да се срещне със самия себе си при взимане на два полета в противоположни посоки...
Известно време се разказваха вицове и за познанията на Геншер по английски. Но той пък никога не се е и опитвал да създава впечатление, че владее безупречно този език. Факт е със сигурност, че при дипломатическите преговори всичко се е превеждало от английски на немски. Това бе типична негова характеристика: и той държеше на това, печелейки време, докато тече преводът, за да има възможност да помисли върху отговора си малко по-внимателно. Но този му малък трик бе разкрит и той спря да го използва, след като по покана на американския посланик държа изключително остроумна реч на много добър английски.
Удо Бергдол
 
Оракул – либерал
Той бе неуморим комуникационен гений, създател на мрежи по целия свят и в същото време шампион по самоконтрол и хладнокръвие. Тези способности може би трудно вървят в комплект, но при Геншер нещата се получаваха: той можеше да говори непрекъснато, създавайки впечатление, че има да ви довери нещо много важно – макар и в действителност да не казваше нищо, камо ли пък поверително. Не може да му се отрече обаче – той успяваше да спечели доверие. И когато вече не бе министър, а просто голям държавник, успя да се превърна в печелещ доверие оракул – либерал.
Смята се, че Геншер е политик, който държи винаги всичко под контрол – поне такова бе подзаглавието на филм, който ARD излъчи по повод осемдесетия му рожден ден. Но това далеч не е вярно. Той не успя да овладее промяната в коалицията през 1982 г., когато от СвДП се мина през СДП на Хелмут Шмид и се стигна до ХДС на Хелмут Кол. И по онова време за малко от СвДП да не остане нищо – всички се разлетяха в различни посоки. Но Геншер имаше късмет. Разбира се, той искаше промяна в коалицията, но със сигурност не е очаквал, че това ще стане с такива големи загуби.
Таланти като Гюнтер Ферхойген, тогава генерален секретар на СвДП, изоставиха либералите и ги замениха със СДП. От онзи момент нататък СвДП не беше същата. Корените й - нейната гражданска основа, се сви и тя повече не успя да предложи работещо управление. Това бе една от причините, заради която СвДП излетя от Бундестага през 2013 година. И нито Юрген Mьолеман, нито Гидо Вестервеле, на които Геншер заложи големи надежди и с които отношенията му бяха като между баща и син, не успяха, а и не искаха да съживят гражданския характер на СвДП.
Като външен министър, Геншер подготви сцената, на която Кол се възкачи и стана канцлерът на обединението. Тези си способности той ги дължеше на опита си, придобит във вътрешното министерство. Още по онова време той си спечели името на велик организатор. Той бе и първият германски министър, дал си сметка за значението на опазването на околната среда и подготвил първите екологични проектозакони, като например закона за вредните емисии. По времето на Геншер се разрази и серията от убийства на Фракция „Червена армия”, събудила заспалите служби за сигурност. Именно Гешнер назначи легендарния Хорст Херолд за шеф на Федералната криминална служба.
Геншер бе министър в продължение на 23 години, когато изведнъж, през 1992 г., най-изненадващо, по свое желание, напусна кабинета си. Слуховете, че имал някакви „странни” източни контакти, се оказаха пълна глупост. По онова време той бе на 65 години, с разклатено здраве, а му се искаше да живее. И той успя да го направи – живя още цели 24 години.
Хериберт Прантл
„Зюддойче цайтунг”, 2 април 2016


[1] През 1982 г. СвДП (германските либерали) влизат в коалиция с ХДС-ХСС в правителството на Хелмут Кол. Ханс-Дитрих Геншер остава външен министър на Федералната република до 1992 година. Преди това е бил министър в коалиционни кабинети със социалдемократите – на вътрешните работи(1969 - 1974) в правителството на Вили Бранд и на външните работи (1974 - 1982) в правителството на Хелмут Шмит.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”