Български  |  English

По повод конкурса за библиотеката във Варна I

Писмо до авторите на заданието

 
В края на миналата година се проведе архитектурен конкурс за градска библиотека във Варна, в който участваха рекорден брой български и чуждестранни колективи – 370! И медиите му отделиха немалко място.
В същото време, медиите все повече ангажират общественото внимание с предстоящата смяна на главния архитект в София.
Не е много ясно дали това означава засилване на интереса към архитектурата, както и не е ясно дали един евентуално засилен интерес към нея би могъл да се излее в по-стилна и по-хуманна архитектурна среда в градовете ни.
При всички положения, говоренето за архитектура, обсъждането на архитектурата (и като проекти, и като реализации) ще ни помогне да преодолеем сегашната незаинтересованост на управляващите от качеството и смисъла на постоянно строящото се около нас.
 K
 
Писмо до авторите на заданието
Здравейте,
Писането не ми е привично изразно средство, но много ми се искаше резултатите от конкурса да опровергаят опасенията, които бях споделил в първото ми писмо[1]. Това, което видях, ме принуди да ви пиша пак. Ще групирам нещата в две части. Едната е обща и засяга конкурса като цяло, другата е за първите три проекта.
Обща част:
Резултатите от конкурса са предрешени от грешното място и заданието. Никой не е успял удачно да реши градоустройствената задача при зададените параметри. Ако това не е сигнал, че не това е вярното място, какво още трябва да стане? Никой не е успял разумно да постигне цел номер едно на заданието: „Да проектира сграда, съобразена с околните пространства и застрояване” (да не изброявам и следващите цели). Не говоря за формалните показатели като допустима височина или застроителни линии. Говоря за създаване на пълноценно градско пространство, интегриращо Община Варна и бъдещата библиотека, както и всички дадености. Частично това са решили проектите на Sebastien Ferrand (Франция), RATVM (България), RS Architecture (Италия) и АМ3 Architetti (Италия). Някои от проектите, както и първопремираният, буквално игнорират съседната сграда.
Самото задание създава проблем - събиране на едно място на няколко несъвместими начини на ползване на книгите и към това - добавено обществено пространство с разнородни функции. Книгата сама по себе си не може да бъде обединяващ фактор. По един начин работят с книги класическите филолози, по друг – инженерите, по трети – архитектите, по четвърти – изкуствоведите, медиците и т.н. Съвсем различен е начинът на ползване на художествена литература и на научна литература. Като намесим и зона за деца, многофункционална зала и още куп неща, се получава това, което виждаме. Нещо между лунапарк – мол – място за разходки с панорамна гледка, но не и пълноценна библиотека за всяка една функция. Получава се компромисна сграда, а можеше да не е така. Заданието, както и цялата организация на конкурса, са плод на усилия, които не бих си и помислил да омаловажавам. Мисля обаче, че усилията са в грешната посока. Не са напразни, защото с опита, който придобихте, с лекота ще се стигне до добър резултат. Но няма как да съберете на едно място научни работници, студенти, реставратори на книги, деца, младежи, разхождащи се безделници и кафепийци на едно място. Това са хора с различна култура, потребности, навици и най- важното – с различна ценностна система. Трудно на едно и също място някой да чете св. Августин, а наблизо друг - Дан Браун. Както бях писал в предишното писмо, спокойно може тези дейности да са на различни места, но с обща информационна система. Тогава може би тази сграда щеше да има олекотена програма и вероятно резултатите щяха да са по-положителни.
Заданието е претоварено с изисквания и е по-скоро за технически или работен проект, отколкото за идеен. Конкурсът трябваше да бъде за идея за съдържание на сграда на библиотека и концепция за това градско пространство. С рамково задание, което дава свобода на проектантите дори да запазят част от съществуващите библиотечни сгради с някакви функции в тях. Или заданието да е за технически проект, но конкурсът да е двуетапен, като на първи етап се изисква градоустройствена концепция. От участниците почти няма проект, който да е дал пълноценна идея за живота в тази библиотека – как да се одухотвори функционалната схема, как ще протича ежедневието на сградата. От публикуваните досега единствено румънският проект на Florian Stancu има ясен характер и концепция, както и проектът от САЩ на Frederick Bland. Като казвам това, не коментирам разпределенията, а атмосферата и характера на сградите. В тях има яснота и категоричност, независимо дали са правилните сгради на правилното място. В тях има характер.
Ако в заданието се изискваше представяне с чертежи на ръка (може и допълнително аранжирани на компютър), скици и макети, най-вероятно нямаше да има 370 проекта, а поне 10 пъти по-малко. Проектите щяха да са доста по-смислени и с по-малко лъжливи перспективи.
Преглеждането на проектите на компютърен екран е друг проблем. При журиране е редно, дори задължително, да може да се гледа проектът в неговата цялост, както и да се гледат едновременно всички табла (при осем табла това ще е доста трудничко). А с наличното време от около 1-2 минути на проект при първоначалното пресяване е невъзможно да се вникне пълноценно в самия проект. Ако някъде журират по 1000 проекта за три дена, не мисля, че това може да е оправдание тук да постъпваме така. Чуждите грешки не оправдават нашите. Некоректно е спрямо участниците, отделили по 60 дни от живота си за този конкурс. Аз отделих по 20-30 минути на проект и не смятам, че съм видял и вникнал във всичко.
Никой от проектите няма концепция за необходимите инсталации и конструкции, няма идея за слънцезащита, за осветление (изкуствено и естествено), за акустика, за озеленяване, а за бюджет - да не говорим. А това са все цели, заложени в заданието.
Може би за пръв път в България журито беше само от архитекти. При предишните винаги имаше я бюрократи, я политически свързани личности. Този път надеждите бяха големи. Само разбиращи архитекти ще изберат победител в конкурса. Е, след като знаем резултата, архитектите дотолкова са се отдалечили от реалността и са толкова незрели, че може би е по-добре да не журират сами. Трябва да има коректив, нещо, което да ги приземи, да не позволи да се случват подобни неща.
 
Конкретно по проектите
Първопремиран проект. Него трябва да гледаме под лупа, включително и журито би трябвало да е направило същото. Доколкото разбирам, той е на млад екип без опит. Не би трябвало да е притеснително, ако конкурсът беше за идея. Когато става дума за идеен проект за сграда, която ще се построи, нещата са доста различни. Липсата на проектантски и строителен опит е фатален. Съвсем възможно е при работния проект да не разпознаете първоначалния. Конструктивните и инсталационни проблеми ще променят сградата до неузнаваемост. Опитният проектант може и да не начертае точната конструкция и вентилационната инсталация, но той е предвидил пространство за тях.
Почти еднообемна сграда с прилепено по-ниско тяло, с централен вход, сякаш е сама в парцела. Изцяло остъклена главна фасада и почти плътни второстепенни. Надлъжно стъпаловидно въздушно пространство разсича обема на сградата. Разделянето на библиотеката - зоната за съхранение и обществената зона, е съвсем формално, на фасадата няма признак за това делене. Входът е само един и то с въртяща се врата. За входно пространство и дума не може да става. Когато влезете през входа, на 3 метра пред вас има напречна рампа, която преодолява 5 метра?? Вертикалната комуникация е само един асансьор и една двураменна стълба (тоест, с две наклонени части - „рамена” и една междинна площадка, бел. ред.). Изложбената зона задънва в нищото, многофунционалната зала е без вход и няма възможност да бъде използвана независимо от библиотеката. Тоалетните са далече и са малко на брой, минава се пред всички тоалетни, за да се стигне до мивките; липсва тоалетна за инвалиди. Неясно е как се ползва гардеробното; към залата няма нито едно от изискваните помещения, като гримьорни, склад и т.н.
Качваме се на първия етаж. Дотам може да стигнем само по рампата, която запушва входа. Преодоляваме 5 м височина с 35 м дълга рампа (гледам графичния мащаб). Това прави 14.3% наклон. Бих казал, че ще е голяма мъка за здрави хора, да не говорим за майки с деца или хора с двигателни проблеми. Няма почивка при изкачването. Пак малки тоалетни на неподходящо място, лошо обзаведени, без врати. Стълбищната клетка, която минава транзитно във въздушното пространство, е грешно изчертана, но затова пък на асансьора са изчертани и плъзгащите се врати. Между другото, това важи за всички стълби в проекта. Във вътрешността всички са на изкуствено осветление. Малките странични прозорчета не може да се броят за осветление. Колоните попадат на случайни места, включително по средата на коридор. Няма възможност родителите да  виждат какво правят децата в зоната за игри.
Втори етаж. Дотук може да се стигне по второто рамо на рампата и с единствените асансьор и двураменна стълба, които споменах в началото. Около тях има работни маси, сякаш стълбата и асансьорът няма да се ползват. Масите покрай витрините на фасадата са с лице към витрините – възможно най-неудобното положение за четене или работа с компютър. Тоалетни няма. Цялата зона се крепи на колони, разположени в близост до фасадата, т.е. конструкция няма. Осветлението и колоните са като на първия етаж.
Трети етаж. Стигаме с познатия асансьор, двураменната  стълба, но и една вита стълба на произволно място „за красота”. Оттам тръгва и „друга красота” - стълба с дъговидни стъпала с възможност за сядане. Тръгва от нищото и стига пак в нищото, но на следващия етаж (20 стъпала качват 4 м?). Тоалетни има - малки и неудобни, но пък са осветени.
Нагоре нещата не се подобряват, то и няма как. На четвъртия етаж свършват дъговидните стълби, появява се нова двураменна стълба. Тоалетни пак няма. Масите до витрините пак са грешно разположени.
На петия етаж свършва двураменната стълба и започва нова вита стълба. Пак няма тоалетни. До покрива-тераса и кафетерията се стига само по витата стълба, пак няма тоалетни. За достъпа за възрастни хора и хора с двигателни проблеми никой не мисли. Не мога да повярвам, че това е гледано от архитекти и е одобрено. Може би смятат, че това са дребни технически проблеми, които лесно може да се решат допълнително. Но това показва грамотността на проектанта.
При визуализациите нещата не са по-добре. Фронталната перспектива е нереална. Няма как да се види показаната картинка. По време на строителството може да стане, но не и когато сградата има фасада. Но дори при строителството ще се вижда първият ред колони по ос Н. Перспективата е една лъжа. Дори само това би трябвало да спре журито при избора на победител. Ако проектантите искат да ни убедят в качеството на някакво специално пространство, не бих казал, че са успели. Ако направят перспектива отгоре надолу, картинката ще е потресаваща. Не коментирам рафтовете с книги като тапети (не само в този проект). Как читателите ще вземат книги от 3 – 5 м височина, като стълбата ще е върху рампа? Перспективата от работната зона показва също недомислици: грешна ориентация на масите, грешна ориентация на осветителните тела. На първата външна перспектива липсва външният асансьор и стълбите за подземния паркинг, липсват и на ситуацията, липсват и на другите външни перспективи. Има само две фасади по разбираеми причини. Другите надали са много за гледане. Дърветата на покрива на сградата са нахвърляни нелепо и на невъзможни места (дори върху съседните жилищни сгради); имат несъобразена височина. За такива дървета на долния етаж трябва да има обеми за корените. Така или иначе, не са спазени изискванията за озеленяване, поне проектантите можеше да са искрени.
За архитектурния образ, защитата от слънце, вятър, акустика, осветление е по-добре да не отварям дума. Не е мислено, дори няма идея за тези неща. Сградата е сбор от архитектурни елементи без ясна мисъл и характер. Има една добре изглеждаща фасада, напомняща медиатеката на Тойо Ито, но приликата е повърхностна.
Ако това е бил наистина най-добрият проект, то журито можеше да не присъжда първа награда. Не е задължително, ако няма качествен проект, да се награди „по-малко лошият”. Не знам дали си давате сметка, че това може би ще се построи. Освен че ще струва купчина пари, ще е нещо дълготрайно и ще възпитава „ценности” в поколения наред. Това, че някой с едно движение на мишката и с едно натискане на бутона е направил нещо нелепо, не означава, че то трябва да бъде материализирано с много средства и усилия.
Проект на второ място. За него ще се огранича с няколко реда. Градоустройствено седи по-добре от първата награда. Сградата е компактна, изтеглена и отдалечена от бул. „Осми Приморски Полк”, подравнена със сградата на общината. Фасадите й са спокойни и жилищните сгради зад нея няма да се чувстват като в задния двор. Цената обаче е повече подземни нива, което не отговаря на заданието. Този проект илюстрира добре, че за да се направи прилична сграда, или заданието не е за това място, или мястото не е подходящо за сградата. Добре е, че проектантите са пренебрегнали искания брой на подземни нива в името на по-качествена сграда, но това може да им е струвало първото място. Рампата на гаража обслужва подземния гараж на кметството - разумно решение, което спестява много площ за други цели. Това е единственият проект от публикуваните до момента, който е предложил подобно решение. Изискването за две входящи и две изходящи рампи обаче компрометира доброто решение. Ул. „Братя Миладинови” е само с две ленти и това прави невъзможно ползването на двойната рампа. Естествената връзка между полуподземното ниво и английския двор на общината също е добре решено. Идеята за развитие на сградата като рампа може и да е интересна, но за тази функция не става. Няма да посочвам известни сгради с подобна идея, но определено там функцията и рампата са съгласувани. Как ще се чувстват хората, работещи на наклонена плоча? Тези с по-чувствителен вестибуларен апарат ще изпитват изключителен дискомфорт. Още повече, че рампата е с лек наклон, което създава по-голям психологичен проблем, отколкото ако плочите са очевидно наклонени. След като излязат навън, хората отново ще изпитат дискомфорт, но вече от ходенето по равно. Как от асансьорите и стълбите се излиза на рампата, как се ползват санитарните помещения с наклоните, как се отварят плъзгащите врати на първия етаж при положение, че подът и таванът не са успоредни? Как инвалидите ще ползват дългите рампи, с каква цел изкарваме „минувачи“ по външните рампи, докато хора работят вътре, докъде стигат рампите и какво толкова важно има там? Донякъде външните рампи решават лятното преослънчаване, но какво става през пролетта и есента ? Има схеми, показващи комуникации, вентилация, отопление, но те са постни и неясни. Как се съчетава ползването на геотермална енергия с дълбокото фундиране в и без това сложните геоложки условия, къде са инсталационните помещения, защо е нужно всичко да е остъклено, как се отоплява (охлажда) и вентилира цялото пространство - много въпроси, на които няма отговор. Въпросът може да се събере само в следното: Каква е целта и кому е нужно всичко това? Не може да се отрече обаче, че поне има характер и позиция.
Третият проект е може би най-подредената и ясна сграда. Разделена е на два обема, основен и второстепенен - хранилище. Влиза се от три страни в основния обем. Просторно фоайе с въздух през всичките нива. Най-вероятно това е причината за недостиг в хранилището и за поява на допълнителен подземен етаж (пак неспазено задание). Връзката с хранилището е тесничка. Фасадите са китайски, само дето сме във Варна. Как ще изглежда хранилището, не е ясно. Има частичен разрез в по-едър мащаб, даващ идея за осветление, слънцезащита и т.н. Простата сметка обаче показва, че най-вероятно там, където има етажна височина 3 м, светлата ще е по-малка от 2.50, което е недостатъчно за тези огромни площи.
Може още много да се пише по темата. Никой от показаните проекти не създава пространство и атмосфера, заради които да си струва Варна да загуби градинката до кметството. Ако някой от проектите бъде реализиран, със сигурност ще е по-скоро загуба за града. За София е аналогично, но много по-фатално построяването на новата сграда на Националната художествена академия.
Поздрави,
Борислав Буров
12.12. 2015
 
 


[1] В първото си писмо до Whata Борислав Буров споделя мнението си за заданието на конкурса за градска библиотека във Варна. Той задава базисни въпроси по замисъла, например:
- Трябва ли мястото „паркинг-градинка” до сградата на общината да бъде застроено?
– Възможно ли е сграда с изискуемите според заданието площи и обеми да се помести безпроблемно на това място и да съжителства хармонично с околните сгради?
– Добре ли е библиотечният фонд да бъде събран на едно място, в една сграда в центъра на града?
– Дали подобна задача е добре да се решава на конкурс?
Поради липса на място, тук поместваме (със съкращения) второто писмо на архитекта.
 
още от автора
Архитект Борислав Буров (1968) е завършил ВМЕИ и УАСГ. Проектант от 1994 г. От 2002 г. работи в в собствено проектантско бюро.


1 - 15.01.2016 18:33

Нова библиотека- Варна
От: вл. николов
Поздравления за статията! Много точни анализи, хубаво чувство за хумор...Мисля обаче, че сте твърде снизходителен към авторите на заданието - то няма нищо общо с журирането и резултатите от конкурса. Нивото е като при младежки пленер,WHATA за съжаление нямат никакъв практически опит като проектанти или собствени участия в архитектурни конкурси...едно е да критикуваш, а това те го умеят, а съвсем друго е да предадеш проект. Впрочем в конкурса за Гугенхайм Хелзинки в който имаше рекорден брой участници бе журиран за няколко дни но всички проекти бяха достъпни на специален сайт повече от месец, а журьорите имаха задължението да представят при първото си заседание тяхната селекция. Нашият екип участвува също в този конкурс така че съм наясно с механизма на подобен тип състезание. Колегите от WHATA подведоха всички,вероятно не нарочно, и вместо да пишат колко са честни, велики и да се мислят за последна инстанция по-добре поне да се извинят на глупаците които спазиха конкурсната програма, ние сме в това число...
Поздрави и още един път поздравления!
Вл. Николов
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”