Български  |  English

Вече не ние играем – сега с нас играят

 
- Руските бомбардировачи не са били никаква заплаха за Турция – в това, изглежда, никой не се съмнява. Всички са съгласни с мнението, че с решението да удари самолета Ердоган се е надявал на политически капитал в страната си, конструирайки собствен „тюркски” свят.
- Тюркският свят е същият сапунен мехур като руския свят. В началото на 90-те години на ХХ век момчетата от Вашингтон се опитваха да построят около Турция същия този свят, приближавайки към него постсъветската Централна Азия. Като демократична и светска държава, Турция трябваше да стане флагман в региона, но от това не излезе нищо. Сега Ердоган се прави на султан. И ние се пънем да покажем колко сме яростни. Важното е, че удряме по тези връзки, без които не можем да съществуваме. Руската федерация е държавоподобен финансово-търговски балон. Глобален свръхбалон. Той виси на връзките, без които нашата икономика би се затруднила дори зеле да отглежда.
Санкциите и антисанкциите са големият световен бизнес, около който неизменно има лобисти. Винаги ще се намери някой, който ще се радва да ви отстрани от пазара. Антисанкциите също имат мощен лобистки блок. Министрите казват, че ще запълнят загубите. На всички е ясно, че лъжат. И никой не може да измери равнището на неуправляемост, което ще понесе Системата. Вече не става дума за обема на нейните резерви, а за ликвидация на предсказуемата среда като такава.
- Неочакваното нападение на Ердоган подрива ли устойчивостта на Системата, разклаща ли я?
- Системата не се клати, устойчивостта й е в нейната подвижност. За тези 25 години нито веднъж не спря, макар да имаше опити. Всъщност, да спре, означава да стане държава, признавайки живота на страната за устойчив политически и морален ландшафт. Но за това всички трябва да гледат сериозно на страната, в която живеем. Ние задвижваме платформа на глобализацията, за която почти нищо не знаем, освен няколко финансови сектора. А там, в Близкия Изток, има какво ли не! Когато правиш „завой към Донбас” и войските ти се оказват в Близкия Изток, вървиш към това, от което благоразумно са се отказвали царе и генерални секретари. И изведнъж разбираш, че има някакви „сирийски туркмени”, за които никога не си чувал. Путин като Миклухо Маклай открива за Русия нови народности и субкултури – и на все по-висока цена. Затова пък те всички умеят и искат да си поиграят с нас. А след като нашият бомбардировач може да бъде свален от изтребители от времето на войната в Залива, значи, не сме толкова страшни? Системата влезе в предсмъртно състояние. Но може още дълго да се движи, изобретявайки нови ескалации. Още повече, имайки партньори като Ердоган – на него също му трябват врагове. Често говорят за хибридността на нашата система, разбирайки това като нейно несъответствие на някакъв идеален модел. Всъщност, хибридността е просто много слаба власт, оборудвана с чужди за нея инструменти на чужда сила. Тя умее само да ги включва и пуска, но силата им предоставя на други. А самата се движи към изтощение.
- Но икономическите санкции, удрящи на първо място населението, нагнетяването на политическата обстановка... Не омръзна ли на хората този безкраен спектакъл?
- Мисля, че всички биха искали да имат отговор на въпроса ви, дори Путин в Кремъл. А засега, ако е „омръзнал”, остава да обърнеш чашката и да замезиш с поскъпнали домати. Важното е друго. Системата започна да прави това, което преди не правеше – да се разкрива. Сега тя е без маскировка и на всички е ясно как работи. И до днес не ни е ясно докрай как е работела съветската система, макар да научихме маса подробности от нейното устройство. А в Руската федерация имаше шарнир, позволяващ да се имитира държавност: Центърът. Той изпреварваше с това, че постоянно предричаше заплахи: Какво искат пенсионерите? Какви са вълненията на тираджиите? Докато населението узрее, за да възрази, Центърът е вече напред и сам излиза с предложения. А далеч зад него, опозицията задава вечния си въпрос: „Защо у нас нищо не е както трябва?”. Шарнирът на Кремъл е търсене или измисляне на екстремни заплахи, ескалацията им означава продажба на защита. Ако видите, че хората в страната заживеят по-добре и започват да искат повече, просто създавате заплаха. Всички в страната трябва да почувстват опасността, да се сплотят и да изискват от Кремъл „силни мерки”. Но какво се случва, ако следва игра с реални играчи, както в Сирия? Близкият Изток е място, където никой за последните 100 години не е изброил дори играчите. Там е геополитическо „лего”, след всеки удар събиращо се в неочаквани комбинации, за които не са се досещали до вчера. ИДИЛ е също „лего” от парчета „Ал Кайда”, офицери на Саддам, сунитски общини, катарски пари. И всичко беше прекрасно, докато играехме сами със себе си, а не с такива като нас. Ердоган гледаше, завиждаше на Путин, а после реши и сам да блъфира. Султан ли е в края на краищата или не е султан?
- При това, зад блъфа на Ердоган стоят НАТО и военното превъзходство в региона на турските въоръжени сили.
- Да свалиш руски бомбардировач е хазартна стъпка, която няма да си позволи никоя друга страна от НАТО. Турция хвърли своята топка в играта и сега разиграва. Ние блъфирахме, влизайки в Близкия Изток без опорна коалиция – без нито един надежден съюзник, но с умопомрачителната хипотеза, че от Асад ще излезе втори Кадиров. Стратегическа авантюра и блъф, но в началото той работеше. Но изведнъж се появява Ердоган и казва: не, с мен не сте се договаряли. И следва въпросът: готови ли сме да воюваме с Турция, която има армия от 700 хиляди души? Не. Остава ни да покажем крайна степен на ярост, премествайки злобата върху доматите и населението. Страшни сме, но само в началото.
- Нямате ли усещането, че ИДИЛ днес е отчасти параван на борбата за собствени интереси в Близкия Изток, които са абсолютно различни за всеки играч?
- В нашия свят всички паравани са самодвижещи се. Тест за политически глупак е въпросът: „Кой стоеше зад тези, които стоят зад всичко това?”. Американците смятаха Осама бин Ладен за удобно прикритие, за да го насъскат срещу „червените” в Афганистан. А той пък имаше свои интереси. ИДИЛ също явно е финансирана от страните в Залива, но какво от това? Те инвестираха в своя гробокопач, нямат вече никакво влияние. От първите демонстративни екзекуции е ясно, че ИДИЛ е театърът на ужасите за съвременните медии. Преди 10-15 години съвременната медия означаваше западната медия, а днес е глобалната среда – те са „западни”, както „руски”, „ислямски” или „китайски”. ИДИЛ прави постановки за света. Унищожението на античните реликви е ноар за народите на Запада. Този театър придава значимост на бандата, превръща я в сериозен играч. И следва нещо много важно – бандата може не само да завладее сцената и да изплаши всички, но и да организира зрелище за целевата аудитория.
- Но самото делене – Асад, опозицията и ИДИЛ, е много условно. В реалността положението повече прилича на объркано кълбо.
- Объркването скрива обстоятелството, че у всеки от играчите има невидими отвън ограничения. И политиката в тези места се свежда до разбирането кой какво не може да направи. Там реалността е фрагментирана с много твърди, но невидими граници. Трябва да умееш да заключваш играчите, разглобявайки всяко „лего”.
- Изглежда ли днес Сирия място, където действително може да избухне световен конфликт?
- Всяко може да е мястото на бъдещия световен конфликт. Смешно ми е да си спомня есента на 2013 – лошият президент Янукович, доброто момче и журналист Мустафа Найем и още двама в Кремъл. Можем ли да ги смятаме за колективен Гаврило Принцип на ХХІ век? Янукович беше уверен, че манипулира всички – и Брюксел, и Москва. Сякаш ситуацията не заплашваше с нищо – най-много с предсрочни избори в Украйна. Кой би казал през пролетта, че границата между Сирия и Турция ще е място на възможен Армагедон? А всъщност, цялата сирийска авантюра започва, общо взето, с ирански ход. През пролетта иранският генерален щаб предложи своята стратегическа игра, описвайки позициите си в Сирия като блестящи. Всичко, което Иран искаше, бе Русия да застрахова тила му, за да започне да търгува с нефта си. А ние искахме да излезем от донбаската клопка. Няма велики злодеи, но всички са далеч от равнището на реалността, която искат да управляват.
- Освен това, доста се стремяхме да се коалираме със Запада. Какво в този план промени инцидентът с Турция?
- Това все още не е изключено. Но американската игра е съзнателно да блокира точно процесите, към които ние се стремим. Ако постигнем нещо, те ни спират. Все пак, може да се появи коалиция, в която някак встрани САЩ да демонстрират лидерство (не е много ясно в какво), а нас ще ни включат от другата страна, чрез Франция.
- На скорошните преговори с Оланд Путин сякаш се съгласи занапред да нанася удари най-вече по позициите на терористичните организации в Сирия. Възможно ли е това да се случи? И означава ли тази нова договореност признание на факта, че досега сме атакували сирийската опозиция?
- В нашето съзнание фактите не се свързват – имаме добра способност да ги трием. Може открито да си противоречим и никой няма да си спомни това. Очевидно, Системата не се чувства свързана с никакви ценности. За нея свобода означава свобода от необходимостта да обръщаме внимание на ценностите. От друга страна, ценности има, но са дълбоко скрити в комплексите – във вид на травматични фобии, нечисти съвести и пр. Това е в сферата на психиатрията. Например, кого в Системата смятат за истински враг? Не либералите, а населението на РФ, възприемано като „тълпа”. Кремълският отбор смята, че управлява орда нихилисти и хулигани, шофьори, криминални тийнейджъри и старци, които, ако имат воля, при първа възможност ще съборят държавата. Изобщо, ако покажем реалните политически ценности на нашия елит, ще излезе необичайна картина. Но аз се отвлякох... Москва ще продаде евтино съгласието да не атакува, ако възникне и най-малък шанс за някаква коалиция. Защото сама Русия нищо не може – не само в Близкия Изток, но и в Беларус, Молдова и Донбас. От самото начало твърдя, че идеалният сценарий беше бързо влизане и моментално излизане от Сирия. Велико нещо в политиката е ловкостта на отстъплението. Изпуснахме момента, когато можеше да бъде избрана цел, да бъде улучена и да се снимаме на фона на античните руини на Палмира под флага на РФ. Но вече не ние играем – сега играят с нас. От политическа гледна точка бе открит прост начин за разрушаване на Русия – само трябва веднъж годишно да се вбесява Кремъл. Светът не е населен с ангели и този, който иска да ни нанесе удар, сега знае как да го направи.
- Защо смятате, че идва краят на Системата?
- Да, този интересен, наситен период от руската история - от лъжливите ценности до неуважението към реалността - върви към своя край. РФ е удивителна, глобална иновация. Страната и днес се държи на сенчестата, но масова иновационна дейност на населението. И така е жива. Иновационно действат лавкаджиите, тираджиите, хората в банките и автокъщите, момчетата в Кремъл. Цялата ни страна е в ежедневен start-up! Мисля, че дълго ще изучават Системата, когато приключи. Но ми се иска да вярвам, че това ще се случи все пак в държавата Русия. Важен е експериментът - как една държава се разпада заради дълбоката антидържавна, нихилистична игра със собственото население.
Всички ние обаче сме „население”. Всички се наслаждавахме на тая Система, макар после да започнахме да я отричаме. Трудно подвижно, страхливо, инфантилно общество, което, лежейки на дивана, гледа телевизия за луксозен живот. Буквална реализация на мечтата от руските приказки за Иванушка на печката. Първият президент на Русия Борис Елцин искаше да даде на хората възможност да си отдъхнат от страшната история и да поживеят в приказка. Не знам дали са си отдъхнали, но че живеем в страшна приказка, е факт.
Разговаря Арнолд Хачатуров
Colta, 1 декември 2015 г.
Превод от руски Геновева Димитрова
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”