Български  |  English

Лирическото махало на Испания

 
Хосе Луис Гарсия Мартин (1950) e преподавател в Университета на Овиедо и директор на „Кларин. Списание за нова литература” от основаването му през 1999 г. От същата година е член на журито на Наградата „Принц на Астурия” за хуманитаристика. Поетическото му творчество е подбрано в томчетата „Изменчивост” (2004) и „Приключението” (2011), към които наскоро се прибави „Сегашно постоянно” (2015). Като литературен критик работи за списания и културни притурки на всекидневници. Част от тези текстове са поместени в книги, като вече класическата „Образната поезия” (1992) или „Добри и лоши прочити” (2014). Съставител е на поетически антологии, сред които се открояват „Гласовете и отгласите” (1980) и „Тридесет години испанска поезия” (1995). Прочут с дневника си, който започва да публикува през 1989 г.
Негови стихове са преведени на български в избраното „Поезия” (2009), публикувано двуезично в превод на Рада Панчовска от издателство „Проксима-РП”, за което Гарсия Мартин е съставил и предговорил антологията „Четвърт век испанска поезия 1980-2005” (2008), събрала 14 от най-изтъкнатите нови испански поети и поетеси.
Хосе Луис Гарсия Мартин ще се срещне с българската публика в рамките на Софийския международен литературен фестивал на 12 декември т.г. от 17 ч. в НДК.
 
- Как съжителстват поетът и критикът в самия вас? Имате ли ненаписани стихотворения, защото сте пренасочили енергията си в написването на рецензия? Критикът Хосе Луис Гарсия Мартин критикува ли поета Хосе Луис Гарсия Мартин.
- Да напишеш едно стихотворение и да напишеш една рецензия са дейности от различен порядък. Рецензията се пише, когато човек иска; стихотворението - когато то поиска. Като напиша стихотворението, аз съм (като критик и редактор на самия себе си) този, който решава дали трябва или не да се публикува.
- Вашите портрети на поети и писатели под формата на стихотворения често ги представят в точката на тяхната уязвимост. Как читателите реагират на този подход?
- Всичките ми портрети на писатели са някак си автопортрети. Уязвимостта е това, което ни прави по-човечни. А реакцията на читателите е винаги мистерия.
- Известен сте със заниманията с Песоа – какво в общите ви теми той е изразил по-добре от вас? И къде го продължавате като мислене, чувствителност?
- Песоа е един от основните ми учители. Възхищава ме най-вече способността му да чувства всичко по всякакви начини и да се интересува не само от литературата, а и от политиката; и от всички въпроси, които засягат човешкото същество.
- Може ли литературната критика да култивира насладата от литературната творба у читателя?
- Литературната критика трябва да се пише заради любовта към литературата и да е способна да заразява с тази любов. Една вдъхновена любов - и същевременно просветлена и интелигентна.
- Мъж и поет. Има ли противоречие в това? Как съвременната поезия променя представата за мъжественост? За страст? За смърт?
- Поетът е човешко същество, мъж или жена. Нито ангелите, нито животните пишат поезия. А великите теми - любов, смърт, бунт срещу неправдата - се удържат във времето, но се модулират по различен начин - досущ както се менят времената.
- Стихотворенията ви издават последователен интроверт. Същевременно научавам, че сте в сърцето на литературните компании. Трябва ли да правим разлика между литература и литературна среда.
- Никоя личност не е нещо монолитно. Стихотворението се пише в самота и говори често за самотата, но когато се публикува, влиза в досег с други стихотворения и може да бъде коментирано и критикувано. Литературата не живее в пустотата. Без литературен живот, без издатели, без критици, без полемики от един или друг тип няма литература.
- Водите дневник – дневникът на един поет форма на защита от колегите ли е? Или форма на атака?
- Дневникът за мен е още един литературен жанр. Публикувам го от 1989 г. и вече съм стигнал петнадесет тома. Стремя се да заинтересувам включително онези, които не ме познават или не са читатели на моята поезия. Това е свидетелска литература, не просто документално приложение.
- Какви принципи следвате в изработването на антологии?
- Определяне границите на едно поле - поколение, епоха – е опит да се опознаят възможно най-добре поетите, които го съставят, и после да се подберат най-значимите, но никога най-познатите или най-близките по приятелска линия, или тези с най-голяма литературна власт.
- Преди време Луис Гарсия Монтеро ми разказа (вж. бр. 22 от 2011), че в Испания след слабата поезия с хуманни политически мотиви се е появила естетска поезия, която, вместо да говори за Мадрид, говори за Венеция и Версай, но после отново литературата се е завърнала към всекидневието. В коя точка днес е лирическото махало на Испания?
- Промяната, към която препраща Гарсия Монтеро, се случи през 70-те години с така наречените новисимос, най-нови поети. После поезията се върна към реалистичния език и занимаването с проблемите на човека от улицата. Сега отново придобива важно значение поезията, която бихме могли да наречем обвързана, но тя не е единствената. Днешната испанска поезия не е еднострунна, а полифонична.
- Разкажете за един ден от всекидневието на „Кларин”?
- Основното в работата, като при всяко литературно списание, са подборът и подредбата на сътрудничествата във всеки брой. Няма отдих в тази работа. Всеки ден пристигат произведения или предложения, които трябва да се оценяват и да се решава дали се приемат за публикуване или не. Да се състави съдържанието на всеки брой е главното. Читателите са все по-взискателни. И не бива да бъдат подвеждани.
Въпросите зададе Марин Бодаков
Превод от испански Рада Панчовска
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”