Български  |  English

Магията на живота

 
Бойка Асиова. „Лудовица”. ИК „Жанет 45”, Пд, 2015
Названието „Лудовица” побира в себе си измеренията на един свят, в който неведомите сили, мистичните пътища на душата, чудодейното, но по-често пределно човешкото, бележат дните. Начало на сборника с разкази „Лудовица“ е прозаичният щрих „Другарчета“. Десетина реда подобаващо разкриват обичайните и в същото време безпределни литературни теми за човешката взаимност и за човешкото предопределение. Взаимността в случая е по-скоро загатната, някак премълчана и подразбирана, дори съзерцавана, но най-вече изведена с интонациите на непринуденото споделяне. Пред нас са старец и баба – другарчета... Няма предистория, но има история, при това толкова богата и увличаща, колкото само читателското съзнание може да предположи. Накрая остават две столчета – две зрими присъствия и побраните върху тях интригуващо необозрими съдби. Знаем, че всеки божи ден върху тези две столчета животът е натежавал, защото всяка година е наслагвала слой земя: „Дъждът... отмивал излишната и ... набивал остатъка към предния пласт...“.Тези купчинки пръст окръглят битието и ни учат, че човешкото невинаги се побира в очите. И най-важното –  показват ни как да съзерцаваме живота, как да превърнем видимото в знамение, а невидимото в прозрение. Само по този начин изконната човешка взаимност може да надмогне житейския предел, да ни припомни, колкото и похабено да звучи, че животът си остава поредица от срещи и разлъки. Но и нещо повече, че няма по-здрава връзка от тази между живия и мъртвия! И въпреки че образите от началния прозаичен откъс на книгата пребивават някак на границата между земното и отвъдното, вярвам, че читателската памет ще ги съхрани не като емблеми на преходното. В думите за стареца и бабата историята е утаена в плътните им, тегнещи присъствия. И се оказва, че няма по-подходящо начало за една книга от това да ни посрещне с очакване.
Неразказаното за стареца и бабата сякаш се случва по страниците на последвалите истории. Затова и житейският край не предполага равносметки, а безмълвие. Но с каквито и съдби да се срещаме след това, знаем, че те са уловени в пулсациите на човешката взаимност, при това изведени между началото и края, обикновеното и невъобразимото, между познатото и нетипичното. В това е и стремежът на предложеното четиво – да ни отправи едновременно към видимото и неведомото, но не единствено, за да ги разкаже, а и за да ги прозре. Поради това е нужно да подчертая, че авторката не е от пишещите, които позволяват животът да се изплъзва, литературно измълвен и все така непреодолимо поприкрит. Тази книга може и да ни посреща с шепа от думи, но съм уверен, че ще ни остави по-зрими спрямо светове, които незаслужено биха останали неприютени и неоповестени от литературата. Ставаме подвластни на герои, мъдреци или чудаци, грешници или добротворци, но винаги изключителни в поривите и стремленията си, дори в обичайните си прояви и помисли.
Повечето от героите в тези истории са податливи най-вече на инстинктивното, на онова, което е необоримо, вродено и дълбоко. Често носят белезите на някаква благословена лудост, подобно на Теменугата от Горна Сушица – герой от едноименния разказ. След като коня му го спасява от гибел, героят грубо, но чистосърдечно ще заяви: „Мамка му, затова те я не продавам!“. Думи, които разкриват много повече от всеки друг многословен сюжет, думи, след които остава само да се питаме кой кого всъщност е опитомил, кой за кого се грижи и накрая пред какво или кого е покорен човека. Достигаме до фрапиращи възможности за отговор точно на този въпрос – на какво е подвластен човекът. Ако за едни герои това са познатите човешки слабости, за други – легендите, поверията или илюзиите, то за някои са валидни онези днешни заблуди, които разкриват и суетата ни, и прекомерното ни желание да притежаваме, и безразсъдството ни да жертваме най-милото в името на едно възжелано химерно бъдеще. Така в разказа „Инатливо дете“ една майка трепетно ще подготвя детето си за Америка. Пред майчиното колебание се изреждат солидни доводи: в Америка се живеело по-добре, доларът бил равен на пет наши лева, детето там ще се изучи, ще стане господин, ще носи обуща с бомбе, ще има пари. На последното особено се набляга. И примамливият свят на чичото от Америка нахлува с целия си възможен блясък в непретенциозния и оскъден нашенски бит тогава. Комична и жалка е картината, която сблъсква двата свята, контрастна чрез куп подарени „ненужности“, които хвърлят в размисъл бедните балкански души. И ви уверявам, че няма по-разтърсващо откровение за насилената цивилизационна пригодност на нашенеца от епизодите, които разказват как можеш да немееш пред красотата на бялото американско брашно и да го смесваш задължително с царевичното, защото, сама по себе си, тази белота на хляба е богохулен разкош. Така смирено и смутено в помислите си, героите ще потънат в размисъл при вида на няколко рола тоалетна хартия и с възхита няма да допускат поради что е нейната мекост и плътност.
И ако споделеното от тази история най-вече забавлява, то със сигурност на финала й ще почувствате удовлетворителното отрезвяване, че не тъй лесно човек се отродява заради примамливото – особено когато същият този човек осъзнае, че по-добре се живее заради потребностите, а не заради излишествата. Дали и днес е така? Дали човек е там, където са нуждите му!? Не знам! Но именно на такива обикновени в своята проява, но дълбоки в своята същност неща ще се насладите с разказите на Бойка Асиова. И няма да се наситите на семплия, но завладяващ повествователен език, в който има едновременно жизненост и достолепие, неподправеност, а не направа. Световете, които носят героите в тази книга, не могат да се изрекат и предадат по друг начин. Написаното е своеобразна отвара от думи за опустошените ни души. Откриваме изцеление и упование, отмора и смисъл, за да не изтлява вярата, че все още има светове, неподвластни на дребнотемие и пошлост. Едва след това може да твърдим, че някога, някъде сме се докоснали до магията на живота, а посредством нея - и до смисъла на литературата!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”