Български  |  English

Демонът на щастието

 
Христо Стоев. „Евдемонии”. ИК „Ерго”, С., 2015
 
Класическият философски опус, както и класическата симфония, са четиричастни. И дори може да се привиди съответствие: първата, запознавателната част на симфонията отговаря на гносеологическия, познавателния дял на философския опус; втората, бавната, вглъбената - на онтологическия, взиращия се в битието; третата, танцувалната - на естетическия; а четвъртата, "слагащата капак", заключителната - на етическия. Не винаги обаче четирите философски раздела са обхванати в една-единствена книга и даже не у един единствен философ - показателна, например, е липсата на труд по онтологическа критика у Кант; ала школата на Франц Брентано се заема с това дело. Понеже изразните средства на музиката са на полюса на непосредствеността, а на философията - на опосредстваността. Сиречq музиката има привилегията с малко да казва много; но затова пък музикалните произведения, едно след друго, влияят мимолетно и се прибират при себе си, докато всяко философско начинание би могло да се разгръща заедно с целокупността на живота.
И ето че Христо Стоев в "Евдемонии" ("Ерго", 2015) е разменил от философска страна първия и четвъртия дял, запазвайки местата им в музикална. За да се яви тематичното разнообразие етически, а завършекът - познавателно. Една във висша степен недогматична философски и уравновесена музикално позиция: етиката иде да проблематизира, а познанието - да съгласува. И, да, наистина става въпрос за опус, не за преглед или изследване; фрагментарното съставителство тук е стилистична характеристика със значение на музикална мисъл, т. е. времето тече вътрешно. Защото авторът, в този свой трети голям текст, редом до "Кант и проблемът за вътрешното сетиво" ("Изток-Запад", 2005) и "Понятията в "Критика на чистия разум". Систематичен преглед" ("Изток-Запад", 2010), вече не коментира, а твори. Демонът на Сократ бива опроверган.
още от автора


1 - 16.09.2015 14:30

Не!
От: Алкивиад Стари
Не съм съгласен, че четвъртата част от симфонията отговаря на етическия стадий.
Четвъртата част от симфонията обикновено е в рондо-форма, а рондото е връщане към началото чрез едно постоянно отместване. Нито един етик, бюргер или еснаф не биха се чувствали уютно в подобно отместване.

Четвъртата част на симфонията съответства по-скоро на негативната диалектика у Хегел или на деконструкцията у Дерида.

Колкото до книгата - похвално! Колкото повече книги се издават - толкова по-добре! Освен ако не прибегнем отново до диалектиката - колкото повече количество - толкова по-малко съдържание.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”