Български  |  English

Георги Бадев (1939 – 2015)

 

Беше цигулар от висшия ешелон. Артист, който ненавиждаше показността. И бягаше от онази медийна публичност, не само жълтата, която много повече отнема, отколкото дава.
Знаеше колко може, защото го беше постигнал с талант, но и с много труд. Знаеше цената си. И умееше да я защитава. Затова години наред беше кумир и за учениците си, и за тези, които умееха да ценят високото изкуство - в България и по света.
Беше уникален и в този смисъл – незаменим.
С Георги Бадев си отиде много важна фигура на българската култура. Отиде си колега, отиде си добър приятел.
Прощавай, Джо.
Минчо Минчев
 
Напусна ме последният от Учителите ми.
Джото ме учеше на прецизна метроритмика и абсолютна интонация.
Неговият „благ” характер и моята прословута „търпимост” създаваха странна и много приятна репетиционна атмосфера, затова обичахме да свирим заедно.
Поканих го за концерт в Русе, където директорствах, и той най-неочаквано ми предложи да свирим Вивалди за две цигулки – нещо като шоу (тогава още не бяха се пръкнали съвременните шоумени с недоказан национален произход). Не бях докосвал цигулката от години и когато засвирихме, той възмутен изрече: „Ти свириш ужасно фалшиво!”. Това наложи да зарежа временно директорството, за да свиря гами по два, три часа на ден до концерта.
Това беше Георги Бадев – прям и злъчен, когато се касаеше за музициране, и невероятен приятел за хората, които уважаваше.
Георги Димитров
 
След повече от половин век ярко и неповторимо присъствие в нашия живот, Георги Бадев напусна този свят...
Още е твърде рано за нас, които го обичахме, да осъзнаем размерите на нещастието и да приемем мисълта за загубата.
Изкуството му беше завладяващо, вълнуващо, увличащо със своята мощ – равнозначно на силата и величието на духа му.
Георги Бадев е голям, истински пример за човешка и музикантска мъдрост, широта на мисълта, проницателен ум и ясен поглед, пример на смирение пред изкуството и непримиримост към посредствеността.
Бяхме заедно, рамо до рамо, много години. Споделихме житейския си път и сцената. Съдбата ме дари с привилегията да живея и действам в едно и също време с него. Извлякох от това приятелство и сътрудничество безценни поуки и изпитах истинска човешка и творческа радост от общуването ни.
Неговият земен път завършва в едно срамно и позорно време на безпомощен упадък, безнравственост и морална разруха на нашето общество, но името му ще блести завинаги в плеядата български музиканти, които, въпреки всичко, изравниха родните постижения в музикалното изкуство с тези на класическа Европа и света.
Дано намерят покой изтерзаната му душа и измъченото му сърце...
Йордан Дафов
 
Напусна ни големият Георги Бадев. Цигулар, олицетворяващ в пълна степен най-високото българско изпълнителско изкуство.Колосален музикант, преливащ от енергия, увличащ учениците си с необикновеното тълкуване на музиката. Артист с изумително присъствие и голямо международно признание (награди от най-големи конкурси, участия в престижни журита, турнета...)
За нас, неговите колеги, съмишленици, партньори, спомените от съвместното ни музициране, от концертите и рециталите му са вдъхновяващи картини от едно бляскаво музикантско себеотдаване. Преди доста години незабравимите записи на концертите от Моцарт с Константин Илиев и Академичния симфоничен оркестър, изпълненията на Концертите за цигулка от Албан Берг, Бела Барток и много, много други заглавия от големия цигулков репертоар изградиха висок критерий в пресъздаването на тази част от музиката.
Радостта, която ни остави музицирането на Георги Бадев, ме кара да съжалявам дълбоко за неосъществените концерти и записи поради дългото му отсъствие от Родината, а също да констатирам с горчивина (за кой ли път) „българската забрава“: пренебрежителната липса на медиен интересвъв връзка с кончината му. Недооценяването, проявено към един могъщ и същевременно крехък артист, е сериозен повод за анализ на състоянието на българския оредяващ интелектуален и артистичен елит... Може би товапрочистване на високообразовани хора е едно ново началоот нулата ? Или наш български вариант за „възход!?
След дълго отсъствие от България (преподава цигулка в един от престижните университети в Токио) Бадев намери път към едно ново просветление. Последните му концерти са изумителни. Страстни, проникновени, запомнящи се. Намалялата публика от изтънчени познавачи е очарована от майсторството на един голям артист, очарована от мъдростта на един мразещ фалша човек. Човек, осъзнал крехките устои на съществуването, човешката преходност, краткостта на едно битие... Човек, който се е преборил с най-голямото нещастие за един цигулар - да ти липсват части от пръстите.
Бадев мразеше да се говори за това... Представям си неговото непрестанно мъчение, борбата с пошлостта (предлагали са му огромни хонорари, ако се съгласи рекламата на концертите му в чужбина да включва историята на сполетялото го нещастие).
Животът му бе като с трънен венец. Живот на музикант, изтръгнал от глъбините на душата си цялата преданост и честност, които притежава. Такива хора винаги се помнят.
Анатоли Кръстев
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”