Български  |  English

Щедър свят

 
Филмът за Павлина Доковска показва колко трудно е да се измери личност от нейния калибър. И това, струва ми се, е най-голямото му качество. Защото дава възможност на зрителя сам да се досети, да предположи, да допълни за себе си вероятния истински ръст на човека на изкуството, на педагога, на хуманиста. И оттам - на човека, пълен с идеи, енергия, желание за работа, на щедрия човек, който дава време, дава живот за каузата „музика” в най-различните й проявления.
Раздава ги, като живее и действа в две, достатъчно далечно стоящи държави, като САЩ и България. Всъщност, именно в Ню Йорк, благодарение на Доковска, те стоят много близко в музиката и чрез музиката. Приближават традиции, култури, школи, опит благодарение на личната й неизтощимост в желанието да споделя с безкрайно желание богатия си музикантски опит, да създава възможности на младите да тръгнат на сцената и да свирят, да свирят...Повече от двайсет години нейният проект „Музикални съкровища от България” се развива и обхваща най-авторитетните концертни зали в Ню Йорк. В него участват не само всички талантливи български музиканти, които учат и работят в Съединените щати, той е посветен и на творчеството на български композитори.
Филмовият разказ за Павлина вплита още една сериозна отлика на музикантското й битие – вярност към българския сой, към учителите в България, към паметта за тях. Вярна е на България и сега, с целия колосален мащаб на музикалната филантропия, която проповядва и извършва. Радостно заявява, че наблюдава „как се формира едно младо поколение, щастливо с произхода си, не бяга от него”.
Павлина като концертиращ артист –  в тази линия на филма са включени откъси от нейни концерти в България, прекрасно е, че е напомнено за изключителното й изпълнение на Фантазията от Шуман, за първото българско изпълнение на РихардЩраусовата мелодрама за четец (Валентин Ганев) и пиано „Инок Ардън”, което бе реализирано пак благодарение на нея, за българския концерт с Владимир Валяревич в зала „България”. Също и музика в Ню Йорк. Музика от Дебюси, един от авторите, които я открояват силно. Откъсите показват много от качествения пианизъм на Доковска - най-напред звука, завладяващ с разнообразие и тембровост, специфичната нейна артикулация на музикалното слово, културата на романтичния прочит, чистата бравурност на инструментализма й... Искаше ми се откъсите да бъдат малко по-откроени, да прекъсват в ритъма на музикалната логика, а не на филмовата, искаше ми се на места и по-качествен звук. Но пък филмът показа какво означава да си артист на Стейнуей, каквато Павлина е. И в каква компания се намираш.
Павлина като педагог – запомних фрагмента с началото върху Си минорната соната на Лист, любовния разказ на нейните ученици – казват, че я чувстват като майка, възторженото описание на дейността й от колегата й Владимир Фелцман, например, но и други, които все още не могат да разберат откъде извира Павлинината енергия. Заснета е и в Музикалното училище в София, пак на урок. По нейния си начин е увековечила паметта на своята любима учителка Лидия Кутева, като е учредила стипендия на нейно име за българските ученици. И пак стигаш до това как е включила всички най-добри концертни зали в Ню Йорк в реализацията на концертните си проекти с участието на млади пианисти, голяма част от които – от България.
Павлина като ерудит - словото й във филма дава възможната представа за мащаба й на мислене чрез словото й - умно, емоционално, ангажирано, с един зареден лаконизъм, който структурира речта й. По нейния открит, прям, бърз начин ни казва от екрана: „Аз не правя нищо екстравагантно, аз правя това, което чувствам, че е редно.” Павлина Доковска - щедър свят, създаден от музиката и за музиката!
още от автора


Мисията и отстояването й
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”