Ходене по буквите , брой 18 (2810), 08 май 2015" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Филип Панайотов. „Йосиф Хербст”. Издателство „Захарий Стоянов”. С., 2014, цена 15 лв.
49-годишният Йосиф Хербст безследно изчезва на 15 април 1925 г. по време на насилническите действия на правителството на Александър Цанков срещу левите и опозиционните сили, последвали атентата в църквата „Св. Неделя”. „Къде е Хербст?!”, пита навсякъде из София обезумялата му съпруга Виола Каравелова. „Къде е Хербст?!” – и нищо друго. Днес, 90 години по-късно, можем да й отговорим, че най-големият български журналист Йосиф Хербст е в книгата на най-големия историк на българската журналистика проф. Филип Панайотов. Жив – и безсмъртен. Това е четвъртото издание на вече класическото изследване на учения – през различни години съм се докосвал до работата на проф. Панайотов и тя винаги ми е съобщавала конкретни истини за собственото ми настояще, невредима за идеологическите превратности. Защото, като Хербст, Панайотов не се страхува от противоречията. Както и от демокретените, ако си спомним тази чудна дума отпреди кажи-речи век.
 
Енис Батур. „Кой си, какво си?”. Превод от турски Хюсeин Мевсим. Издателство за поезия „ДА”, С., 2015, цена 10 лв.
Проф. Мевсим разказва за анекдотични случаи, при които Енис Батур отказва интервюта на журналисти, защото не са чели еди-кой си автор или конкретен текст. Изобщо не се учудвам – в „Ябълката” (вж. „Култура”, бр.36/ 2013) големият турски творец вече ни демонстрира чувствеността на своята ерудиция. И нека веднага добавя: дълбинна европейска ерудиция. Защото в пещерата на неговата поетика играят непринудено сенките на най-високите имена на стария континент. И в същото време усещаме талазите на ориенталския зной, тежкото ухажване от страна на хилядолетната турска култура. „Своенравен”, казва за него преводачът му – и трябва да се съгласим с това твърдение, защото стихотворенията на Батур изискват медитативно четене, ако искаме да ни допуснат до пророка. Или до ироника. Но „Кой си, какво си?” ни препраща и да препрочетем Бродски. Или дори Иван Теофилов. Взира се все повече в мистерията на писането, в сокака на чувството. Не се ли страхувам да се повторя? Обгърне ли те/ веднъж страхът, всякакви други страхове никнат в ума/ и въображението ти. Може би книгата на Енис Батур ни вдъхва страх за края на изтънчеността. На цивилизацията? Но как да го попитам.
 
Валери Валериев. „Факти”. Издава „Литературен вестник”. С., 2015, цена 6 лв.
Валери нанася факт след факт в координатните системи на своите стихотворения. Те само привидно са голи. Цялостната конструкция на всеки текст всъщност е тяхна интерпретация – направена остроумно и енергично, с млад хумор и фино ехидство. Пред нас са цели социални светове, в които прецизно подредените факти ни въвеждат в джунглата от микрополитики на всекидневието. Читателят стои в края на текста и се пита: Това утопия ли беше или антиутопия? Това светът, от който бягам ли е, или светът, в който искам да избягам? Тази сълза смях ли е? Това уют ли е - или бездната? И несигурността на отговора прави от текста стихотворение.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”