Български  |  English

Не тъжно и не страшно

 

„Евридика” от Сара Рул в Пловдивския театър
Защо Сара Рул? Навярно, защото пиесите на Сара Рул носят някакво очарование със своята непретенциозност, чистота на изказа и на разказа. Пиесите й са по свой си начин смели, в „Чиста къща” няма как да забравиш момичето, което разказва вицове, а в „Евридика” (в Пловдив се играе със заглавие „Евридика в подземния свят”) изборът, който прави волно/неволно героинята, е повече от нетрадиционен.
Евридика е история за момичето, за втория в двойката и това само по себе си е необичайно. Тя е една съвременна Евридика, той е един съвременен Орфей – с бански от 30-те години и музика от днес. Тя обича да танцува, но обича и книгите, харесват й странните идеи. Понякога избързва с един такт и това й коства живота. Завръзката е едно писмо от бащата, написано за Евридика за деня на нейната сватба и изпратено от подземния свят, което тя тръгва да гони и така полита... в преизподнята. За Стайко Мурджев, роден в Родопите, Орфей и Евридика са имена и легенда, които чува от детските си години. Той не за първи път изследва и търси сценичната реализация на мита. Тази пиеса и това представление са всичко друго, но не тъжни и страшни. Между този и онзи свят пътува люлка, на която Луиза Григорова в ролята на Евридика, после и Петко Венелинов (Орфей) правят акробатични чудеса. Изборът на актрисата с нейната изумителна пластичност и органика създава особено очарование и въздушност. Този избор е част от успеха на спектакъла.
Бащата (Стефан Попов) с лице на добродушен цирков клоун и маниери на провинциален интелигент също обича думите, хубавите истории и книгите. Той се оказва по-важният, по-близкият човек в живота на Евридика, която, попаднала в отвъдния свят, преживява като че ли второ раждане – бащата я учи на думи, създава й спомени. Историята е пак любовна, любов по родство, не само по роднинство. Сродни души. Прекрасни са сцените, когато те си припомнят думи и хора, за да не забравят, когато се забавляват със сапунени мехури и хвърчи люлка. Това е пиеса по-скоро за човешката близост и взаимопомощ, отколкото за любовта и страстта. Това е представление, което ще дължи успеха си на избраната театрална стилистика, тя прави съдържанието на пиесата многоизмерно, създава прекрасна амалгама от загадъчност, артистичност, поетичност.
Наистина Сара Рул е измислила камъните – говорители на нормативността в подземния свят, трима изпълнители са при нея, при Стайко Мурджев са четирима (Тодор Дърлянов, Боряна Братоева, Радина Думанян, Мариана Йотова), които, подобно на гръцки хор, се произнасят по всеки въпрос и чиито ремарки са необикновено музикално изработени, театрални и интересни, те задават ритъма, създават и зона на забавление. С хумор е поднесен и образът на Властелина на подземния свят (Дамян Тенев, той е и Интересният човек), който носи глава, състояща се от три части.
Спектакълът е хомогенен, споен от интереса на Стайко Мурджев към търсенията на постмодерния човек, впечатляващ с находката с античните маски и костюми на камъните на сценографката Марина Райчинова, омагьосващ с ритъма и вълшебната музика на Петър Дундаков. Може да се гледа повече от един път.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”