Български  |  English

По повод Зимните музикални вечери Иван Спасов

 

С удоволствие приех поканата да участвам в представянето на новоизлезлия Хронограф на „Зимни музикални вечери „Проф. Иван Спасов”, съставен от Марин Маринов и издаден със съдействието на Община Пазарджик, в деня на откриването на юбилейното 40-о издание на фестивала. Отдавна не бях присъствала на тези вечери и пътувайки натам, сякаш пътувах назад във времето, спомнях си ярките празници, сътворявани от Иван Спасов и Пазарджишкия симфоничен оркестър, с премиерите на Константин Илиев и Иван Спасов, с емблематични опуси на Лазар Николов, Йордан Дафов, Георги Тутев, Васил Казанджиев... Незабравими мигове на докосване до онези кулминации в музикалната ни летопис, които градяха представите ни за българския музикален авангард. А редом с тях – и знаменити творби на ХХ столетие, допълващи облика на Зимните вечери като „Фестивал за симфонична и съвременна музика”. Припомнях си и онези изпълнителски върхове с участието на най-добрите ни солисти – този постоянен кръг около Иван Спасов на висок професионализъм, какъвто той се стремеше да изгради и в своя оркестър. И съумя – като диригент и педагог, с европейския си вкус и култура, с мащаба и яркото излъчване на своята необикновена, силна личност и безкрайна енергия да превърне Пазарджишкия оркестър в респектиращ интерпретатор на съвременна музика, а фестивала – в един от най-притегателните акценти в музикалния ни календар. С такова постоянство и съзнание за просветителската си мисия Иван Спасов възпитаваше и своята публика. Така създаде тази удивително „вярна” публика, която изпълва и днес концертната зала в Пазарджик.
Забравено преживяване – трудно да си намериш място на симфоничен концерт сред множеството от най-различни възрасти, дори и деца. Градът живее със своя музикален фестивал, пази неговата традиция с подкрепата на цялата общественост, с истинската съпричастност на Община Пазарджик и нейния кмет Тодор Попов (уникално явление, без аналог в днешната ситуация у нас са „отворените врати” на всички концерти!). Тук действително съществува и една интелектуална среда, която се стреми да съхрани духовното наследство, паметта за културните събития във времето – в лични архиви, в обществените библиотеки и фондове, в съзнанието. Едно доказателство е и появата на този Фестивален хронограф. Изпълнена съм с дълбоко уважение пред възрожденската отдаденост на културната история на града на художника Марин Маринов (автор и на книга за 100 години от историята на Пазарджишкия театър), който не само е събрал и подредил концертните програми от тези 39 издания, но е посочил в отделни раздели всички изпълнявани български и чужди автори по години, състави, диригенти, солисти, както и опис на отзивите в периодичния печат. С това Хронографът се превръща в ценен библиографски справочник.
Дотук с радостните емоции.
Нямам намерение да рецензирам концерта - откриване на Фестивала (с доста вялото, „дежурно” прозвучаване на „Вардар”, последвано от цигулковия Първи концерт на Паганини, чието изпълнение от съвсем младия Елин Колев, за жалост, не покри очакванията от предварителната реклама и впечатляващата му творческа биография, за да завърши с „Дон Жуан” на Рихард Щраус, към който явно преди всичко са били съсредоточени усилията на диригента и ръководител на фестивалаГригор Паликаров). Но много размисли пробуди включената по средата на програмата (преди Щраус) Микросюита за камерен оркестър по Шекспировата „Дванайсета нощ” на Иван Спасов - своеобразно десетина минутно „отчитане” пред патрона. С интерес и удоволствие слушах за първи път тези изящни, очарователни, театрално образни пет миниатюри, носещи различни елементи от по-ранното творчество на композитора в началото на 60-те години. И за всеки, който е слушал повече творби от изключително мащабното му наследство, е било, сигурна съм, едно полезно допълнение на познанията за обширния диапазон на неговата стилистика. Но за по-младите или за първи път чуващи негова музика едва ли това бе достатъчно, за да създаде представа за внушителния образ на патрона на този фестивал. И така ли трябваше да изглежда въобще програмата на юбилейното му издание? Впрочем, с огорчение констатирах, че и през 2014, в годината на 80-ия юбилей на самия Иван Спасов, с пиетет почетен на различни други форуми из страната, точно тук, на създадения от него фестивал, са прозвучали отново само камерни миниатюри (както и през последните няколко години, а в някои и въобще нищо негово не е било изпълнявано). Защо всъщност? Информация за творчеството му, както и музикален материал, има в изобилие, редица произведения са и в самия репертоар на Пазарджишкия оркестър. А другите, неизсвирени досега тук?
Представям си как би могъл да изглежда един истински фест – по повод юбилей на „Зимните музикални вечери” и на техния създател – с полагаемия се авторски концерт на Иван Спасов или поне с изпълнението на някоя от мащабните му творби, обекти на постоянни сериозни научни изследвания, изучавани от ученици и студенти в музикалните ни учебни заведения, но рядко прозвучаващи „на живо”. Това би трябвало да е във възможностите на Пазарджишкия симфоничен оркестър и неговия диригент. Такъв концерт би бил съпроводен и със съответната изложба – партитури, книги, компактдискове на Иван Спасов, защо не и разговор за него, или филм, медиен запис... Неизчерпаеми са възможностите, които творческото наследство и многостранната личност на Иван Спасов биха предоставили на въображението на реално пожелалите да сторят нещо за неговата памет и за духовността на нашето съвремие.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”