Български  |  English

Когато изчезнаха гълъбите

 
Сред гостите на тазгодишния Софийски международен фестивал беше един от най-награждаваните писатели на Севера – финландката Софи Оксанен. Тя се яви пред българските си почитатели с неизменния си готически грим и прическа в стил „Ейми Уайнхаус”, но зад ексцентричната й външност се крие сериозен автор. Софи Оксанен e едва на 37 години, но вече има завидна литературна кариера. Тя привлича вниманието на критиците още с първия си роман – „Кравите на Сталин”, а следващата й творба, „Чистка”, пожънва феноменален успех. Финландката умее и да обвързва сериозни теми с вълнуващи сюжети, а добрата рекламна кампания я превърна в „принцеса на скандинавската литература”. При такива условия не е чудно, че книгите й са, пак по думите на медиите, „прахосмукачки за награди”: „Чистка” триумфира из цяла Европа, събирайки десетки литературни отличия, сред които престижните „Финландия”, „Рунеберг”, наградата на Шведската академия за северна литература, „Фемина”, а през 2010 година – и европейска книга на годината.
В мраморното фоайе на НДК Софи Оксанен представи новия си роман „Когато изчезнаха гълъбите”, като не забрави да спомене и романа, който й донесе „малкия Нобел” – „Чистка”. Едва ли е имало друг автор гост на фестивала, за който да е имало повече жени сред публиката. Очевидно „женската” тематика на „Чистка”, която се докосва до страданието на обикновените жени, е омагьосала читателите. Авторката спечели възхищението на почитателите на добрата литература с хуманистичния си апел срещу насилието срещу жените. В „Чистка” враждата между две сестри кулминира в чудовищна постъпка, в измяна и стремеж към отмъщение, а по-късно и към „очистване”. Героите й са в чистилището – свят на война и терор, на болка и на унижения, на поробване на волята и издевателства. „Когато изчезнаха гълъбите” сблъсква читателя с времето на двустранна окупация на Естония, когато режимите се сменят по-бързо, отколкото се променя мисленето на хората. Героите й са изправени пред морални изпитания и се опитват да запазят себе си под натиска на властта. Техният опит да съхранят своето „морално аз” се сблъсква с безмилостната машина на терора. При това положение недоверието между хората е неминуемо, а измяната и отмъщението се срещат дори сред кръвни роднини. С романа „Когато изчезнаха гълъбите” авторката за втори път навлиза в труден терен – времето на Втората световна война. Време, което не бива да се забравя, за да не се повтори.
Интригите в романите на Оксанен са повлияни от собствената й биография. Тя е дете на финландец и естонска емигрантка, а от детството си има наблюдения както за съветския режим, така и за другия, малко по-свободен свят. Може би затова книгите й успяват да проследят начините, по които организацията на властта влияе върху отделната психика. Като гост на Софийския фестивал Софи Оксанен подчерта, че заплахата от руския империализъм не е стихнала, а пред журналисти тя заяви относно България, че имаме хубави зеленчуци, но правителството видимо не поощрява културата.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”