Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 5 (2797), 06 февруари 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Прощаване с президент
Български  |  English

Прощаване с президент

 
Цяла година българските телевизии трупаха филми, разкази, истории, за да покажат 25-те години преход. И изведнъж историята трябваше да се разкаже отначало, сякаш по волята на един човек от първата кръгла маса до последния 1 февруари само в един ден, в деня на национален траур.
И трите национални телевизии промениха програмите си в неделя, за да предават пряко изпращането на президента Желю Желев с държавни почести. Предаването на този ритуал беше важно.
Раздвои се ефирът на „Нова тв“, в който смесваха преките си включвания от траурния ритуал с тези от местата, в които преливащите реки взимаха своите жертви „на живо“ през целия ден. „Нова тв“ настояваше в ефира си, че животът продължава и затова ще следят какво се случва с повишените нива на реките, въпреки че държавата е в траур. Но стана някак самоцелно, остана само до съобщението, че животът продължава. С каква информация помогнаха медиите на бедстващите? Казаха ни, че май започва пак да вали. Казаха ни и че пак сме обречени.
Изборът на БНТ да отдели прякото предаване на ритуала от площад „Александър Невски“ и новините на кръгъл час беше по-добър. Дори беше нормален човешки рефлекс, а не само професионален, водещият на емисията Златимир Йочев да „отреже“ включилата се с последна информация за живота на изчезналите туристи в Рила репортерка Цвета Младенова. Тя се обаждаше да каже, че все още не са открити туристите, а продължи с обяснения как случайно екип на БНТ е при спасителите да прави филм за тях. Има време за автореклама. И то не е в новините, особено в такъв ден.
Теодора Енчева по bTV забрави, че е на място на събитие и си каза думичките на фона на националния химн, звучащ пред Паметника на жертвите на комунистическия режим в България. Химнът стана фон. В словото си пред паметника президентът Росен Плевнелиев демонстрира традиционното си телевизионно нацупване на 1 февруари. И колкото повече зове да не забравяме зверствата, извършени по време на тоталитарния режим, толкова повече припомня, че точно той върви тяло до тяло, като символичен охранител на премиера Бойко Борисов, охранявал буквално някога Тодор Живков.
„Нека помълчим!“ бяха най-нормалните думи, които водещите на студийните разговори по БНТ Даниел Чипев и Геновева Радева произнесоха в началото на опелото от храм-паметника „Александър Невски“. И ако телевизиите решават да предават поклонение, нека предават самото поклонение, а не преразказите си за него. Представяте ли си да позвъните по телефона от храма, за да разказвате какво се случва там по време на опело? Габриела Наплатанова превърна ритуала във фон на stand-up изпълнението си и завърши преразказа си за bTVтака: „Ще ви държим в течение на траурното събитие!“. Ами ако от другата страна на този разговор стои поне един зрител, който не иска смъртта да се разказва така. Не искам да проследявате отдаването на чест пред тленните останки на държавен глава, като че е носител на X-фактор. Само почит беше нужна.
Затова беше неуместно разговорът за протокола, по който се провежда церемонията по отдаването на военни почести към държавния глава, да бъде по време на самата церемония. Този „превод“ убива смисъла й. Така нямаше да се стигне и до обяснението по БНТ, че вече е традиция да се сливат военните почести с християнския ритуал. Наложи се гостът подполковник, представляващ националните гвардейски сили, да обясни на журналисти, че държавата е светска, а президентът е и главнокомандващ.
През това време „Нова тв“ изобразяваше липсата на държава в Югоизточна България при поредния по-силен дъжд. От новината, че държавата е удавник, вече никой няма нужда. Не е добре, когато всички журналисти заприличват на замерващия камерите с думи Юлиан Вучков, вече поне почетен професор не на кой да е, а на Университета по библиотекознание (самото съществуване и на такъв университет, и на такъв професор е наводнение в обществото, не в държавата). Нека го оставим да се оглежда сам в храма си на телевизионната халтура, нека разпищолва устната си кухина и да произвежда онзи специфичен гърлен звук, с който да обявява всяка седмица, че държавата ни „не е никаква Република“ и че няма държава. Това съобщение само ражда жертви, не ни спасява.
Второто нещо, на което „Нова тв“ настояваше още с избора си на гости (Надежда Неински и Евгени Михайлов), е, че в деня на национален траур ще бъде обективна за прехода и за това, което президентът Желю Желев стори приживе. Що за обективност може да е тази? И занарежда Евгени Михайлов думи, като „не мога да простя“, „няма да простя“… прекалено много бяха в този ден кандидатите за изказващи се като върховна инстанция. И заради това е добре да има обществена телевизия. Освен всичко друго, и за да пази архивите на записаните през годините интервюта, в които самият Желю Желев даваше самооценка, без да пести критиките към себе си, преди телевизионните евгенимихайловци да изричат морални присъди.
В една от книгите си Джеръми Паксмън разказва как в Би Би Сипровеждали всяка година репетиции на новинарската емисия, с която ще оповестят смъртта на кралицата. Журналистите били напълно объркани обаче и не знаели как да реагират, когато трябвало да съобщят новината за внезапната смърт на принцеса Даяна. Хубавото е, че у нас никой не репетира. Все още е запазена някаква мяра.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”