От пръв поглед ( кино), брой 5 (2797), 06 февруари 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Празнота
Български  |  English

Празнота

 

„Американски снайперист“ (American Sniper), 2014, САЩ, 132 минути, режисьор – Клинт Истууд, продуценти: Клинт Истууд, Брадли Купър; сценарий – Джейсън Дий Хол (по книгата на Крис Кайл), оператор – Том Стърн, в ролите: Брадли Купър, Сиена Милър, Кайл Галнър и др.
Награди и номинации: за филм от AFI Awards, за монтаж от гилдията на американските монтажисти и др., 6 номинации за „Оскар“: за филм, мъжка роля, адаптиран сценарий, звукорежисура, звуков монтаж, 3 номинации за BAFTA.
Разпространява Александра филмс
 
Толкова слаб филм отдавна не бях гледала, още повече – номиниран за главния „Оскар“ и в още 5 категории. След него дори сълзливият „Мостовете на Медисън” на Истууд с Мерил Стрийп, излъчен отново онзи ден по някаква телевизия, ми изглежда класно кино.
Филмът е апотеоз на тексаското момче Крис Кайл (Коул Колис, Брадли Купър). Не успява да сбъдне своята родео-мечта, но пък се записва като морски тюлен в Ирак. И от мисия в мисия, се превръща в най-резултатния американски снайперист – доказано е, че е убил поне 160 врагове. За своите се превръща в легенда, иракчаните го провъзгласяват за „дявол”. Той описва подвизите си в мемоари, а през 2013, едва 38-годишен, загива от ръката на свой колега с посттравматично стресово разстройство.
„Американски снайперист” проследява живота му, женитбата му, раждането на двете му деца, мисиите, завръщанията у дома във флешбек... И въпреки че са намесени и спомените на съпругата му за неговата сърдечност, и войната, и мирът са показани като обстоятелствена регистрация. По принцип, достоверността е една от силните черти в режисурата на Клинт Истууд – достатъчно е да припомня дилогията за Втората световна война „Знамената на нашите бащи” и „Писма от Иво Джима” (2006) и съвременната драма за мултиетническото американско живеене „GranTorino (2008). И тук Кайл стреля ли, стреля възможно най-автентично, мишените падат и в крайна сметка той излиза по-скоро маниак, отколкото герой. За някого вероятно - и двете. И ако Истууд е бил обвиняван в прекалена сантименталност в „Реката на тайните” (2003), в „Момиче за милион долара“ (2004) или в споменатия „Мостовете на Медисън”, тук отсъства не само каквато и да било емоция, а дори и намек за човешка мотивация. Празнота. Брадли Купър е неузанаваем – външно е наедрял и загрубял, за да прилича на героя си, но и играе апатично, сякаш маркира.
След като вече са направени не един и два филма, посветени на баталиите в Ирак, а прекрасният „Войната е опиат” на Катрин Бигълоу взе 6 „Оскар”-а, би следвало поредното обръщане към тази тема да носи някакво ново послание. Още повече, когато става дума за нонконформист като Клинт Истууд. Нищо подобно. Единственото внушение е американската непоколебимост за справедливостта на мисията в Ирак. Истууд се е захванал с филма, след като Стивън Спилбърг се е отказал от него. Жалко, че на 84 се изложи така.
Това, че „Американски снайпер” е спечелил в САЩ боксофис от 217 092 013 щ. д. (до 29 януари 2015) и продължава победния си ход, не е изненада – той е част от американската пропаганда. Интересно как ще се възприеме у нас.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”