Български  |  English

Желю Желев (1935 – 2015)

 
Връзката на „Култура” с Желю Желев датира отдавна – от „великото време на интелигенцията”, което той обяви в знаменитата си статия, появила се на страниците на вестника на 22 юли 1988 г., през „Клуба за гласност и преустройство”, в чието учредяване в края на същата година участва и част от екипа на вестника, до всички по-нататъшни наши срещи и разговори.
В края на 1991 г. в интервю, дадено за „Култура”, Желю Желев казва: Аз лично се стремя никога да не правя безпринципни компромиси. На тях се съгласяват обикновено хора, за които властта е самоцел. За мен винаги властта е била средство за постигане на определени обществени цели, за които съм се борил и в миналото.
Тези дни, прощавайки се с Желев, не може да не си дадем сметка, че той извърши почти невъзможното – горния трафарет превърна в реалност. В битността си на политик след 1989 г., както и в дисидентските си практики преди 1989-а, живееше и работеше за кауза. Някога я наричахме демокрация... След това забравихме тази дума. Той до края си я наричаше демокрация... И вярваше в нея.
Вярваше и в други неща. Първо, в интелигенцията, докато самата тя в началото на 90-те не му поиска главата; после - в народа, който обаче в 1996-а предпочете пловдивския бракоразводен адвокат пред него. И въпреки всичко, в името на каузата, заради каузата, Желев не потъна в резигнация, отказа да се теши в лукса на политическия цинизъм.
През годините се видя, че личната му аскеза не е заразяващ пример за неговите наследници. Около кончината му отвсякъде звучеше констатацията, че не бил откраднал и стотинка през живота си. Доста тъжна характеристика за едно общество, за което централно качество на един политик се оказа фактът, че не е крал.
И все пак... В тези дни на траур трябва да се надяваме, че фигурата на д-р Желев няма да остане самотна.
Култура
 
 
Човекът с мисия
Той имаше мисия. В тези почти 40 години на познанство и приятелство винаги съм усещал, че Желю живееше с чувството, че е призван да извърши нещо голямо за обществото – да се бори срещу комунистическия режим, да помогне България да стане модерна и демократична държава, българите да заживеят свободно и по-заможно, по европейски. С това призвание написа „Фашизма” и научните си трудове, разнасяше книги на забранени автори, като Джордж Оруел, Солженицин, Автарханов, генерал Григоренко и ред други руски правозащитници, публицистика и документи на полската „Солидарност” и чешката „Харта 77”, обикаляше от човек на човек да убеждава в необходимостта от създаването и у нас на гражданска опозиция, озоваваше се в центъра на всички протестни прояви срещу режима, като Русенския комитет, дискусията за Васил Левски, подписки в защита на Вацлав Хавел и искания за демократични промени до Народното събрание, декларации, осъждащи т.нар. „възродителен процес”. Беше моторът на създаването и дейността на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството - най-влиятелната дисидентска формация в България. Скромен, внимателен и непретенциозен, той внушаваше уважение и у най-големите имена на интелигенцията, умееше да събира най-разнородни характери, да печели тяхното доверие и да ги ангажира в публични протестни изяви.
Д-р Желю Желев е от онази порода общественици-хуманисти (като Хавел, Валенса и Михник, Антал и Киш), които оповестиха и осъществиха идеите на мирната гражданска революция в Източна Европа през годината на чудесата – 1989. Той създаде СДС като политическа опозиция. Като негов председател, Желев бе обединителната фигура на това разнородно по състав и идеи антикомунистическо движение за демокрация. Той формулира неговата стратегия на мирна политическа революция на Кръглата маса, във Великото народно събрание и по улиците и площадите през бурната 1990 г., когато социалистическата партия губеше една след друга властови позиции, за да се стигне до падането на последното комунистическо правителство на Андрей Луканов. Изборът на Желев за президент бе от най-важните моменти на политическата революция и се превърна в мощен инструмент в смяната на системата.
Желю Желев беше почитател на либералната демокрация и работеше за установяването на правова държава, свободна пазарна икономика и гражданско общество, за присъединяване на България към НАТО и Европейския съюз. Работеше като демократичен политик – толерантен, търсещ разумния компромис за реализиране на стратегическите цели на демократичните сили, отхвърляше насилието и противопоставянето с разбирането, че демократично общество може да се гради само в сътрудничество между обществените сили, че антикомунизмът не е яростно разрушение, а съзидателен градеж на общество на равноправни граждани. Той не се побоя да разкритикува ръководството и правителството на СДС, когато тръгна по пътя на конфронтация с всички възможни партньори – синдикати, медии, частен бизнес, църква, ДПС, и така загуби обществена подкрепа. Тези, които се бяха обявили за правоверни антикомунисти, носители и пазители на „синята” идея, му отвърнаха с омраза и люти клетви. Президентът Желев продължи да отстоява своето верую в критика срещу немощното управление на Беров и катастрофалната политика на социалистическото правителство „Виденов”. И бе низвергнат и от „сини”, и от „червени”. Но остана в съзнанието на хората като Президента.
В последвалите близо двадесет години Желю Желев продължи мисията си в полза на демокрацията като общественик, автор на книги и документални сборници, значими политически инициативи от рода „Балканския клуб”. Ние, неговите приятели, се възхищавахме от несекващата му енергия, действеност и оптимизъм. Думата му тежеше в дори сред новите политически елити, които са загърбили идеалите на българската демократична революция. В разговорите, които водихме в нашия приятелски кръг, не си спомням да съм чул нотки на огорчение и разочарование. Желю гледаше с добро, защото имаше самочувствието и спокойствието на човек, изпълнил своя дълг към гражданите на демократична България. Името му ще се помни и тачи!
Димитър Луджев


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”