Български  |  English

Още по-Южен поток

Русия вече не смята ЕС за надежден партньор

 
Основното външнополитическо събитие от последната седмица дойде най-неочаквано за всички. В Анкара, на заседание на руско-турския Съвет за сътрудничество на високо равнище, Владимир Путин заяви, че Русия спира работата си по проекта “Южен поток” заради препятствия, създадени от Европейската комисия. Президентът обеща да пренасочи руските енергийни потоци към онези части на света, “където не смесват политика и икономика”. Думите му се отнасяха на първо място до домакина на срещата – Турция, която има нарастващи нужди от енергоресурси. Независимо от сериозните разногласия с Русия по сирийския въпрос, Анкара задълбочава сътрудничеството си с Москва в енергийния сектор, където отношенията са станали действително стратегически - Русия е страната с водещи позиции при доставянето на газ, петрол и въглища в Турция, а освен това строи и първата в страната атомна електроцентрала.
А за разногласията между Москва и Брюксел се знаеше отдавна. Европейската комисия настояваше по отношение на „Южен поток” да се прилагат нормите на антимонополния Трети енергиен пакет на ЕС. По силата на този законодателен пакет продавачите на енергийни ресурси не могат да притежават преносната инфраструктура.
Този закон действа на принципа - всичко, което се случва на територията на държавите членки на ЕС, трябва да се регулира от европейските норми. Русия като основен доставчик на тръбопроводен газ за Европа настояваше за сключване на споразумение, което би извадило „Южен поток” от обсега на действие на Третия енергиен пакет. Подобна схема се прилага при руско-германския консорциум, свързан с проекта „Северен поток”, и Москва се надяваше този успешен опит да се повтори.
Балканските страни – на първо място България и Сърбия, без по принцип да се отказват от проекта, заеха изчаквателна позиция с намерение да получат отстъпки и от Москва, и от Брюксел. Най-силно възмущение будеха действията на правителството в София, което след символичното откриване на газопровода спираше на два пъти работата през 2014 г. под предлог, че води консултации с Европейската комисия, и така и не даде разрешение за продължаване реализацията на проекта. Сърбия също даваше ухо какво ще кажат от Брюксел, въпреки че не е член на ЕС. Във връзка със създалата се ситуация Москва констатира, че България е „лишена от възможността да се държи като суверенна държава” и обяви, че прекратява работата по проекта.
Тази новина завари неподготвени не само журналистите и анализаторите, но и партньорите на Русия по проекта “Южен поток” в Европа. Тръбопроводът трябваше да мине през територията на България, Сърбия, Хърватия, Словения, Унгария и Австрия. Балканските страни разчитаха на доста добър приход от транзита на руски газ (няколкостотин милиона долара годишно), а крайните потребители в Австрия, Унгария и Италия се надяваха да намалят зависимостта си от доставките през Украйна и да смъкнат цената на енергоресурсите. В Европа започнаха интензивни консултации. Премиерът на България Бойко Борисов се обърна към българските парламентаристи с молба да му възложат да оправи ситуацията. Сръбският президент Томислав Николич се оплака, че страната му е станала жертва на геополитическото противопоставяне между Русия и Запада. А на срещата на Съвета на министрите на външните работи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Базел първите дипломати от Австрия, Италия и Сърбия един по един се изредиха да досаждат на руския си колега Сергей Лавров и всички те се интересуваха как ще се развива ситуацията по-нататък.
За 9 декември[1] е насрочена среща на енергийните министри на страните участнички в закрития проект. За да не им дава напразни надежди, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че условията за изпълнението на проекта “Южен поток” отдавна вече са известни и само трябва да се приеме изпълнението на нормите на Третия енергиен пакет. Той също така поиска от Русия да спре да шантажира ЕС. Брюксел, на който му е все едно - и в прекия смисъл на думата няма да му стане нито по-горещо, нито по-студено от новия газопровод – остана верен на себе си и се отказа дори да обсъжда възможности за отстъпки при преговорите с Москва.
При споровете около „Южен поток” потребителите на руски газ, имащи интерес от реализацията на проекта, не проявиха нужната настойчивост при отстояването на своите национални интереси. За сравнение - Германия не само успя да накара Европейската комисия да се съгласи да извади „Северен поток” от обхвата на действие на Третия енергиен пакет (за щастие, той бе приет едва през 2009 г.), но освен това отказа да раздроби енергийните си монополисти. Оказа се, че Берлин има достатъчно политическа тежест, за да пренасочи вниманието на Европейската комисия към други въпроси. Но имайки спомен от германското упорство, в Брюксел този път се подготвиха по-добре. А и им предстоеше да преговарят не с Германия, а с няколко разединени балкански и централноевропейски страни, които нямат претенции да изпълняват ролята на локомотив на икономически растеж.
Макар да изглеждаше, че изявлението на Путин за спирането на проекта е в резултат на решение, взето на момента, то се оказа, че е добре подготвено. Русия ще доставя газ за Европа по дъното на Черно море, но през територията на Турция, която е показала, че издържа на натиск от Брюксел. На турско-гръцката граница се създава газов хъб, където желаещите страни членки на ЕС ще могат да си купуват руско синьо гориво.
Енергийният съюз с Анкара е с дългосрочни последици, които са доказателство за важните промени в европейската стратегия на Русия. Москва вече не смята ЕС за надежден партньор. И доколкото е възможно, Русия се старае да намали рисковете и да защити своите интереси от влиянието на Брюксел. Към това тя е подтикната не само от противопоставянето на Европейската комисия на реализацията на „Южен поток”, но и от антируските санкции, наложени от ЕС. А също и от предприетите мерки за разрешаването на финансовата криза в Кипър през 2013 г., в резултат на което, по думите на Путин, руският бизнес бе „обран до шушка”. Новият модел, по който е организирано взаимодействието с Европейския съюз, говори за това, че Русия е готова и за по-продължителен период на разногласия с Брюксел.
Руско-турската сделка е знак и за променена география на интересите на Москва в Европа. При разработването на "Южен поток" Русия тръгваше от идеята, че проектът ще засили връзките й с балканските държави, а те, от своя страна, ще влязат в ролята на нейни съюзници при преговорите с Брюксел. Този подход обаче не оправда очакванията си. Правителствата на България и Сърбия не потвърдиха, че са привърженици на конструктивното партньорство. За Белград и София това означава, че те няма да могат да прибират рентата, „изчислена като за приятел”, от транзита на руски газ.
От политиката, следваща принципите на „Вечната дружба”, Русия се завръща към политиката на националните интереси. В тази светлина като най-подходящ партньор се явява Анкара. И макар и в миналото Русия и Турция многократно да са воювали една срещу друга, а вижданията им по въпроса за решаването на кризата в Сирия силно да се раздалечават, Москва и Анкара умишлено задълбочават взаимозависимостта си в името на икономическия растеж. Отношенията между двете страни достигнаха до такова ниво, когато между тях вече няма задължителни взаимни условия за сближаване.
Така Турция първа договори прокарването на „Южен поток” в нейната изключителна икономическа зона (ИИЗ), въпреки че не бе пряк бенефициент по проекта. От своя страна, Русия изрази готовност да преговаря за намаляване цените на газа, след като „Газпром” получи достъп до турските разпределителни мрежи. Едновременно с това се увеличиха количествата синьо гориво, които Турция купува от Русия, което доведе до разширяване на инфраструктурата. Развитието на тази тенденция в бъдеще ще направи всеки турски енерготранспортен проект - включително и амбициозната идея за Трансанадолския газопровод – част от руските интереси.
За Европейската комисия подобна перспектива е още по-неприемлива в сравнение с реализацията на „Южен поток”. Причината – ако и Брюксел да може да повлияе на малките страни от Южна и Централна Европа, то той не може да направи същото, когато има срещу себе си Руско-турския енергиен тандем. Ето защо не е изключено в близките няколко месеца ЕС да започне да търси начини да върне руския интерес към „Южен поток”. И търсенията ще станат особено интензивни, ако още тази зима започнат проблеми с нередовен транзит на руски газ през територията на Украйна.
 
Лента.ру, 05.12. 2014
 

[1] На 8 декември Москва отказа срещата. (бел.ред.)
 
още от автора
Андрей Сушенцов е ръководител на агенцията „Външна политика”, експерт на клуба „Валдай”, доцент в Московския държавен институт по международни отношения.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”