Мрежа/паяжина ( интернет), брой 42 (2791), 12 декември 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Отново за достъпа / ЗДОИ, ПЧП
Български  |  English

Отново за достъпа / ЗДОИ, ПЧП

 

Преди 7 години трима народни представители внесоха в НС проект за изменение на Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като официалната причина за това бе европейската Директива за повторно използване на информация от обществения сектор.
Както сигурно някои помнят, около внасянето на този законопроект имаше доста неразбории. Вестник „Капитал” дори ги отрази със статия на Росен Босев, която беше концентрирана върху виновниците, не и върху самата същност на проблема, залегнала в съдържанието на директивата, пък и на това понятие изобщо – „информация от публичния сектор“.
Веднага бързам да уточня – „информация от публичния сектор“ и „информация от публичен интерес“ не са едно и също нещо. Докато публичният интерес е едно доста мъгляво понятие, което често се налага да бъде уточнявано в съда при домогване на граждани до някаква не особено охотно предоставяна информация, информацията от публичния сектор е чисто и просто този океан от разнообразни данни, метеорологични, екологични, социални, културни, географски, юридически и т.н., които неизменно се генерират в обществените регистри чрез комуналните услуги, предоставяни на гражданите. Тези данни са богат първичен ресурс, който може да подхрани много комерсиални и некомерсиални начинания, свързани с ИТ, да доведе до икономически растеж, до поява на нови продукти и услуги с висока добавена стойност и до поява на нови работни места. Проблемът в случая е, че веднъж създадени в регистрите на държавните учреждения (които се явяват първични администратори на тези данни), те не могат да бъдат създадени втори път, така че се получава един естествен държавен монопол върху тях, който би могъл да спъне повторното им използване и то не само от частни предприемачи, но и междуведомствено. Да не говорим за нуждата от свободна циркулация на информация вътре, в единното икономическо пространство на Евросъюза.
Проблемът с частно-публичните партньорства е особено наболял у нас, но в хода на уж широкия дебат с обществеността не чух никой от адвокатите от Програма за достъп до информация да споменава някъде из медиите чудовищния факт, че едни и същи частни фирми развиват разнообразна комерсиална дейност, свързана с притежаването на бази данни, но изпълняват и функцията на първични администратори на данни.
Директива 2003/98 / ЕО на Европейския Парламента и на Съвета от 17 ноември 2003 г. е създадена специално с цел уреждане на повторната употреба на информацията в обществения сектор от икономическите субекти. Директивата постановява, че държавите-членки биха могли да дадат възможност за повторна употреба безусловно, сиреч безплатно (отворени данни), или да регулират това чрез лицензи, които трябва да бъдат недискриминационни и да предотвратят създаването на условия за ограничаване на конкуренцията (особено в случаите, когато общественият сектор се конкурира с частния). Справедливо, прозрачно и разумно определяне на условията, в това число и финансови - това е целта на Директивата от 2003. Тази директива обаче изключва културните данни от полето си на приложение, въпреки че те се считат за особено богат първичен материал за развитието на иновативни продукти. Говорим за данни, съхранявани от образователни, изследователски и културни институции (университети, музеи, библиотеки, архиви). Проблемът с тях е не защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни, а тъкмо обратното, това, че те са обект на правото на интелектуална собственост.
Ето по тази причина миналата година Европейският парламент предприе преразглеждане на Директивата за ИОС от 2003, в резултат на което се появи новата Директива 2013/37/ЕО.
Форсирането на тази нова Директива в законодателството ни напоследък несъмнено се придържа и към новата цел, очертана в нея – регулирането на повторното използване на данни от културните институти. Това, което ми прави впечатление обаче, е отново пълната липса на медиен и обществен интерес към темата, да не говорим за дебат. Проблемът с повторното използване на данни у нас е гигантски, но за да започне нещо да се променя, нужно е преди всичко да започне да се говори за него и то не формално, а по същество.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”