От пръв поглед ( кино), брой 42 (2791), 12 декември 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Пиратски страсти и неволи
Български  |  English

Пиратски страсти и неволи

 
„Последните черноморски пирати“, документален, България, 2013, 72 минути, режисьор Светослав Стоянов, продуцент Мартичка Божилова (Agitprop), сценарий Ваня Райнова, оператори - Орлин Руевски и Иван Николов.
Награди: на ФИПРЕССИ от Краков ’13; Почетен диплом от UnderhillFest, Черна гора; Голямата награда за най-добър документален филм в Ереван; Най-добър документален филм на LetsCEE МФФ, Виена, 3 на БФА 2014 – за дебют, режисьор и оператор, „Златен ритон“ за документален филм.
 
Този филм би оправил и най-дъждовното настроение.
Ослепително красивият и трудно достъпен черноморски бряг при Кара дере (между Бяла и Горица). Впиянчени бивши затворници и една годеница го обитават като своето място. Предводител им е якият Иван Джака или Мамата, който никак не обича да се труди. И 20 години прилага ефикасно лидерската си философия. Псува безспир, както и мечтае за кърваво златно съкровище. „То е под теб. Спиш на него”, му казва гадателка. И за да стоят при него уютно извън закона като при пиратски Странджа, маргиналите копаят ли, копаят. Прилагат и динамит. Наоколо – стройна гора. Пред погледа – морска шир. Може и да са неугледни бараби, но всички вкупом мечтаят за по-красив живот. Не че този не им харесва, но все пак... Не щеш ли, по време на тройната коалиция смачкан вестник донася новината, че световният архитект лорд Норман Фостър, заедно с Георгий Станишев, брат на тогавашния премиер Сергей Станишев, подготвят проект за усвояване и „цивилизоване” на тяхната Обетована земя. Малко е да се каже, че пиратите им се заканват. Вестта корозира дисциплината. Разцепва групата. Отчаянието измества безхаберието...
Слънце и безвремие. Обветрени лица и обръгнали души. Беззъби усмивки и фъфлещи грубости. Безбройни цигари и изпити бутилки. Кучета, котки, чирози. Магаре с фарове в прахоляка. Изпокъсан флаг. Лодка в морето... Опияняваща атмосфера.
И е ведро, и е горестно. Колоритните обитатели на Кара дере не са представени като експортна ексцентрика, обагрена в патетично зелено, въпреки че авторите поемат към филма, разглеждайки изложбата с плановете на Фостър за бъдещо богаташко курортно селище „Черноморски градини” в Галерията за чуждестранно изкуство.
Видимо е не просто внимателното наблюдение на героите от страна на екипа – близки са, общуват без бариери, мястото е любимо не само на пиратите. Филмът е сниман от 2008 до 2013. Зад лакърдиите изскачат значими социални проблеми. В пиратското общество се оглежда България.
Когато попитах на „Златен ритон” Здравко Драгнев къде са едновремешните му герои като онзи креативен музикант в „Орфей и говедата” („Златен ритон” 1998), той отвърна, че, уви, вече ги няма, защото хората се свили в шушулките си. Ето, младите дебютанти Светослав Стоянов и Ваня Райнова са намерили своите чудати герои, през които, от една страна, изваждат епикриза на обществото ни, а от друга - универсални внушения за волност и романтика. Неслучайно филмът бе посрещнат възторжено и в чужбина, и у нас. Но пиратите са наистина последни. Групата е минало. Кара дере все още е застрашено.
На „Златен ритон” се чуха забележки, че героите преиграват, особено Иван Джака. Но истината е, че преструвки няма – те играят своите житейски роли, представят се такива, каквито смятат, че са. И затова са толкова симпатични.
„Последните черноморски пирати” бе сред малкото филми на фестивала, представящи живия живот в България.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”