Думи срещу думи ( литература), брой 42 (2791), 12 декември 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Социолог на модерността
Български  |  English

Социолог на модерността

 
Георг Зимел. „Фрагментарният характер на живота”. Есета. Превод от немски Теодора Карамелска. Изд. Критика и хуманизъм, С., 2014
 
Само преди десетина дни представянето на две нови книги – „Фрагментарният характер на живота” от Георг Зимел и „Кайрос” на Валтер Бенямин – се превърна в истинско събитие-контрапункт на безразличието и хаоса в политическия живот. Толкова млади хора се събраха в залата на Институт Гьоте, че си помислих: дори това да са всички млади хора, които се интересуват от философия, пак има надежда за бъдещето на една култура, оглавена от Слави Бинев.
Зимел (както и Бенямин) е от тези социални мислители, интересът към които рязко порасна и не утихва през последните десетилетия. Модерен социолог и социолог на модерността едновременно, той стана необходим на няколко важни течения – от феноменологията до постмодернизма, а и отвъд постмодернизма, както виждаме. Това актуално „отвъд“ се забелязва особено ясно в есетата, може би защото в тях Зимел се стреми да пише популярно (толкова популярно, колкото би било възможно за един академичен изследовател в края на 19 – началото на 20 век), разчита на логиката и здравия разум в аргументацията на своите научни идеи. Есетата впрочем са един специфичен и типичен за него жанр, много от тях излизат в популярната културна периодика на Берлин; те по някакъв начин предхождат „митологиите“ на Барт – най-вече като опит да бъде интелектуално възпитано мисленето на широката публика в нейната конкретна среда. За българската хуманитаристика, особено за литературознанието и културологията, Зимел има и едно допълнително значение. Неговата социология на модерността не само теоретизира епохата между двата века, но и става възможна именно като анализ на типичната констелация от явления, характерни за същото време. И като имаме предвид силното влияние на немскоезичния културен живот върху формирането и практиката на българските творци модернисти, можем да кажем, че Зимел е задължителен за разбирането на една класическа епоха в собствената ни културна история. Особено важно в това отношение изглежда есето Големият град и духовният живот, но веднага след него идват Чужденецът, Жената и модата, Социология на сетивата и т. н. Измежду големия брой есета на Зимел – над триста, съставителката и преводачка на сборника Теодора Карамелска е подбрала двадесет, към които е добавила известния доклад Социология на общителността, изнесен в навечерието на Първия конгрес по социология през 1910 г. Голямата част от тях са написани през първото десетилетие на 20 век, макар че има три от последните години на Зимел, а Градът е сред най-ранните.
За да разберем защо жанрът е толкова важен за своя автор, трябва да го свържем с най-същественото от неговите представи за социологията като наука. Зимел отхвърля идеята, че обществото трябва да бъде изучавано като цялост, като тежка и сложна машина, устремена в една посока. Вместо това той го разбира като сбор от взаимоотношения, като констелация от множество форми на общуване с различна трайност. Социологията трябва да изучава именно тези форми, по-скоро тези процеси на социално взаимодействие. Сред тях няма нищо, което трябва да бъде отбягвано като незначително; всеки модел на общуване е интересен сам по себе си, но в същото време носи и най-характерните черти на цялата констелация. Така се появяват есетата по социология на всекидневието: върху писмото, тайната, благодарността, модата, накита, трапезата... Техният прочит днес е любопитен по два различни начина. От една страна, като прозрение, което обобщава, промисля и така надхвърля опита на своето време, изгражда мост към модерното знание. От друга страна, защото всеки текст е документ за своето време; в него можем да прочетем бита, културата, менталността на хората от онази епоха. Защото Зимел – въпреки своя блестящ ум – носи и типичните нагласи, включително като ограничения, на онази противоречива епоха. Най-лесно го забелязваме в анализа на „трапезното“ поведение или във възгледа за жените. Зимел, който има немалко жени сред слушателите на своите лекции, е убеден, че „същността на жената“ (свързана с природата и отминалото, консервативна като тях) й пречи да създава „обективна култура“, т.е. култура, която може да надхвърли тесния кръг на субективните възприятия и да се превърне в обект, способен да проговори на модерните хора. И сякаш има някаква ирония в простия факт, че всички, на които дължим радостта да притежаваме Зимел, са само жени.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”