Ходене по буквите , брой 36 (2785), 31 октомври 2014" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Владислав Христов. „Германии“. ИК „Ерго“, С., 2014, цена 7 лв.
Това не е просто книга за емиграцията, както заявяват текстовете на Иван Теофилов и Силвия Чолева от маншета на книгата. Струва ми се, че читателят се нуждае от още по-остро влизане в новата стихосбирка на Владислав Христов. Това е книга за бедността. Книга за това да бъдеш домашен помощник там, където нямаш дом. Да бършеш праха по правила, в които не вярваш, само и само да оцелееш. Усещането за безпощадна чужбина – уплашено или с прехапан език – претършува щателно лирическия персонаж. Неговата потиснатост става маята, която набухва тези „грозни“ „прози“, маскирани като стихотворения. Нищо общо с източната омая на Владислав Христов, която споделяхме в книги като „Енсо“ и „Фи“. Тук детайлът не подкрепя, а те спъва и подритва – докато паднеш вътре в себе си. А у автора на „Германии“ има много повече живот, отколкото Германия може да понесе: иска ми се / в черната кутия на самолета/ освен писъци и молитви/ да има поне един стих.
 
Мартин Костов. „Дом“. Издателство за поезия “ДА“. С., 2014, цена 7 лв.
Едно 17-годишно момче е учудено от тялото си, от удоволствията, отдалечаващи го само за миг от нищетата, която го обгражда отвсякъде. Мрачен юношески ерос, който намира светлина и дом само в думите за себе си. Секс, който носи единствено признанието, че си човешко същество. Тотално отчаяние. Безизходица. Оскъдица на думи. Самородно талантлив и (само)убийствен, Мартин Костов идва в литературата от свят, който надали познава поезията, надали и разпознава в това, което той пише, поезия. Дано тази дебютна книга му отвори нови врати.
 
Станимир Панайотов. „Бог Vs F31“. Редактор Надежда Радулова. Издание на Scribens/Ars, цена 7 лв.
„ние, архангели на черната меса/ ние: вермахт-архангели и кхаос-ангели/ стъпваме зорко наред все напред...“ Признавам, стихотворенията на Станимир Панайотов ме надвишават. Веднага разпознавам неподправената им енергия, но далеч не винаги мога да тълкувам, камо ли да оценявам лирическите построения на Станимир отвъд отделни категорични образи - онези, които се загнездват в съзнанието и го отвеждат в сферата на непозволени и смътни желания. Безспорно, това е висок, дори екстатичен модернизъм с взривен политически заряд. За тази безпрецедентна стихосбирка трябва да се изкажат Ницше, Маркс и Фройд. Но и Фуко и Дельоз. Ако беше жива, щях да помоля Мария Вирхов, може би най-радикалния глас от моето собствено поколение, да ми я обясни. И тя щеше да ми покаже къде безкомпромисността на Станимир го катапултира в невнятното бъдеще на един тотално разпаднат език, където го очаква, примерно, Гео Милев. Аз не знам накъде ме понася непоносимата поезия на Станимир Панайотов с нейната политическа възбуда, не знам доколко лудостта й не ни поднася, не знам доколко левицата у нас осъзнава какво й се случва с тези стихотворения, но знам, че те критикуват съгласието ни с нашите тела, с нашите общности. И че това действително е освобождаваща (поне Станимир) поезия.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”