Български  |  English

Предизборната кампания – вяла и пропрезидентска

 
„Парламентарни избори 2014: тенденциите в медийното отразяване на кампанията” бе темата на пресконференция, организирана на 21 октомври в БТА от фондация „Медийна демокрация” (ФМД) и медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” (ФКА).
В началото ръководителят на Медийната програма на ФКА Кристиан Шпар отбеляза, че макар и отразяването на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 5 октомври да е протекла в относително добър тон, е нямало истинско състезание на нови идеи за бъдещето на страната. Медиите можеха в по-голяма степен да стимулират дискусията в тази посока, подчерта Шпар.
От своя страна, ръководителят на ФМД Орлин Спасов коментира, че макар и многократно вече да е било казано, че протеклата предизборна кампания е била вяла, тя трябва да се разглежда в по-широк контекст и в по-голям период от време, защото през последната година и половина в България са се насложили много избори и е настъпило информационно пренасищане, предизвикано от миналогодишните протести. Спасов добави и че информационният пик в наблюдавания период от 24 май до 3 октомври е бил през юни и юли и е бил свързан с очакванията и полемиките около падането на правителството на Орешарски, заради което, по парадоксален начин, за първи път, откакто „Медийна демокрация” извършва мониторинг съвместно с „Маркет Линкс”, самата предизборна кампания се развива в ситуация на информационен спад. (Наблюдаваните медии са четири национални всекидневника – „Труд”, „Телеграф”, „Сега” и „Преса”, както и водещите телевизии – БНТ, bTV, Нова телевизия и ТВ 7, като общият брой анализирани информационни единици е 8199.)
Но освен с умората, с която ще се запомни кампанията, продължи Спасов, има и няколко интересни особености: слизането на Сергей Станишев от сцената, заради което до голяма степен изчезва централният лидерски двубой, наблюдаван през последните няколко години; по-мек стил на политическо говорене, предизвикан от минорния тон на предизборната кампания, който обаче е свързан и с дефицита на сблъсък на политически идеи, в резултат на което самата журналистика е поставена в жанра на политическото интервю. Така някои централни теми, за които е имало очаквания, че ще бъдат включени активно в предизборните дебати – например, предизборните полемики около КТБ – не попадат в центъра на дискусиите; друг важен момент е писмото на главни редактори и издатели до ЦИК, в което те отправят запитване за публикуването на резултатите от екзит-половете – от ЦИК отговарят, че тези резултати могат да бъдат публикувани в хода на изборния ден само във фейсбук, туитър и други социални мрежи и блогове, но не и в традиционните медии. Тази мярка, според Спасов, обаче е неефективна и макар запитването да търси уреждане на проблема, решението трябва да се ориентира към социологическите агенции. Друга разлика при последните избори в сравнение с тези от миналата година е фактът, че ако през 2013 г. е била мобилизирана изключително силна гражданска активност в интернет и основните партийни централи са насърчили широки мрежи активисти, то сега нищо подобно не се е случило, като изключение е отново високата популярност на Светльо Витков от „Глас народен” и на Бойко Борисов във фейсбук.
По отношение на медийното присъствие в наблюдаваните телевизии, интересен за отбелязване е фактът, че за първи път Плевнелиев успява да измести Борисов в БНТ и в bTV, като, според Спасов, това отразява и промяна в отношението на медиите – и на телевизиите, и на печатните издания към цялостната политика на президента – то става положително. (В сравнение с предишни наблюдавани периоди само „Труд” и „Сега” запазват по-скоро неутралното си отношение към Плевнелиев, докато всички останали медии затоплят отношението си към президента, като най-видима е промяната при bTV, Нова телевизия и ТВ 7, както и при „Телеграф”, който предишни пъти е бил изключително негативно настроен към президента.) Като цяло се забелязва, че телевизиите се интересуват повече от правителството – от властта, отколкото наблюдаваните печатни медии, които поставят по-голям акцент върху партиите – върху политическия процес. Прави впечатление, че, за разлика от БНТ, bTV и ТВ 7, които са критични към правителството на Орешарски, към ГЕРБ и БСП и симпатизиращи на Росен Плевнелиев (БНТ и bTV) и на Реформаторския блок (bTV и ТВ 7), то Нова телевизия е със силно балансирана позиция и по време на предизборната кампания е била най-неутралната сред телевизиите.
По отношение на печатните медии, вестник „Труд” е единствената медия, която е по-критична към служебното правителство. „Телеграф” пък избягва изразяване на категорично отношение, като е по-критичен само към правителството на Орешарски и БСП. При „Сега” се регистрира стремеж към балансираност, но по-голяма критичност към БСП и към кабинета на Орешарски, както и неутрално отношение към президента и позитивно - към Реформаторския блок.
При наблюдаваните електронни медии изследователката от ФМД – Николета Даскалова цитира анализа на Тодор Тодоров, който отбелязва, че продължава тенденцията на свръхчувствителност при регулацията, изразяваща се в автоцензура и адаптивност на медиите - като конкретен пример затова е временното спиране на политическото коментарно предаване на Петър Волгин по БНР. В същото време, Даскалова отбеляза, че при наблюдаваните политически блогове и туитър профили на граждани, които не са политици, най-обсъжданата тема с положителен знак е Реформаторският блок. Най-силно критикувани пък са Делян Пеевски и Б.Б., като в същото време интересът към БСП намалява и тя вече не е големият антигерой, както е било при предишния изследван период.
В края на пресконференцията Кристиан Шпар обяви стартирането на нов интернет сайт - balkanmedia.org. На него може да се намери информация за журналистически семинари и изследвания, както и данни за състоянието на медиите във всичките 10 страни от Югоизточна Европа, в които „Конрад Аденауер” работи.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”