Български  |  English

Метафори на дарбата

 
Туве Янсон. „Куклената къща”. Превод от шведски Анелия Петрунова. Поредица „Кратки разкази завинаги”. ИК „Жанет 45”, Пд, 2014, цена 12 лв.
 
Един човек има маймуна, която мрази и жали.
Маймуната къса вестника му, кара хората да го сочат с пръст, пречи му да общува нормално, защото току изскача изпод палтото му и захапва някого.
Дори децата. Дори приятел.
Маймуната спи в леглото му и излиза с него, сгушена до сърцето му. Избяга ли, маймуната зъзне и въпреки това се катери нагоре.
Проклетницата.
Каква хубава метафора за дарбата, викам си. Точно тъй: лъгали са се гърците с техните нежни полубогини, музите. Онзи инстинкт, който те дере отвътре да кажеш (с каквито средства съумееш), каквото имаш за казване, е зъбат и своенравен. Може да те накара да изнесеш леглото от спалнята, за да му направиш място, като в „Куклената къща”. Може да те накара да шпионираш вътрешния свят на близки и познати, за да видиш „какво ги тегли напред” („Локомотивът”), да опоскаш живота им за случки и характерни черти („Художникът на комикси”) или дори безжалостно да ги натикаш в ситуации, които им тежат, но пък са особено благодатна първична супа за твоето гладно животно, проклетата дарба („Братовчедката Фрида”).
Може ли да се пишат такива работи, питам се. Може: Туве Янсон ги пише, каквито са си, също като своя герой от разказа с железниците. И продължава, описвайки какво става, когато маймуната излезе от клетката на изкуството, когато същият принцип – да създаваш алтернативна реалност – попие в неотделения с корици живот. Една жена подкупва съпруга на сестра си, за да я остави – и така да я принуди да следва предначертания от нея сюжет. Други си измислят паралелни светове – за своя или чужда утешителна самозаблуда. Трети са убедени, че тяхната представа за време е вярната, а другите полудяват.
Безжалостна книга, автобиографична по особен начин. Вероятно в добросъвестното, почти изследователско записване на чувството – както се описва болест, както се описва зависимост. Защото нали избягалият художник на комикси, смазан от търговската машина на собствения си успех и непосилното бреме на общуването с читатели, изследователи и концесионери, сконфузено проси от своя наследник да го замества по мъничко, за да се връща към своя герой.
Един човек има дарба, която мрази и милее.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”