Български  |  English

Феручо Фурлането в Националната опера

 
Сезон 2014-15 на Софийската опера бе открит тържествено с "Дон Карлос" от Верди, една от знаковите творби в историята на театъра. Закономерно бе с нея да се чества и 100-годишнината на Михаил Хаджимишев, режисьорът, който в продължение на четири десетилетия отдава с чисто сърце и с огромна любов таланта, ерудицията и енергията си в градежа и просперитета на националния оперен театър. Негови постановки на произведения от Моцарт, Доницети, Верди, Вагнер, Бритън, Пипков, Владигеров и др., повечето създадени в тандем със съпругата му, художничката Ана Хаджимишева, са вписани в историята на театъра като художествени върхове. Тяхната реализация на "Дон Карлос" (1960 г.) не слиза от афиша на театъра четвърт век! В нея, с неговите идеи, знания и напътствия дебютират и се утвърждават много от големите български оперни певци. Ще спомена само Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Стефан Еленков, Николай Стоилов, Надя Афеян, Любомир Бодуров, Асен Селимски, Юлия Винер, Гена Димитрова... От края на 80-те и досега - също четвърт век! - в Операта се играе "Дон Карлос" на Пламен Карталов, постановка, която допринесе за утвърждаването му като оперен режисьор с национално значение и принос. Особеното в тази Вердиева гранд опера е, че дава възможност всички видове гласове да се представят комплексно. Тя е изпитание/проверка на художествения капацитет на солисти, хор, оркестър, диригент, режисьор, художник... Измежду многото й проблеми фундаментален за пълноценното изпълнение са подборът и оптималната равнопоставеност на певците. Още повече, че важни драматургично са почти всички образи (изключвам няколко епизодични герои).
В спектакъла на 20 септември обаче неоспоримо доминираше гостът Феручо Фурлането. Той бе суверенът на вечерта. Италиански бас, който от десетилетия пее в най-престижните театри, с най-големите диригенти и певци. И беше неизбежно да стане главният герой на вечерта. Защото е артист от висока класа, а това създаде дистанция в певческия състав. Без капка високомерие от негова страна. Публиката демонстрира най-ясно с реакциите си това разделение. Всички усетиха въздействието на големия майстор, който направлява, контролира и използва максимално глас, емоция, музикалност и артистизъм в пресъздаване на съкровения вътрешен мир на самодържеца и човека Филип II. От първите си появи до края на операта Фурлането нито за миг не си позволи да се отстрани от образа и показа как трябва да се използват акценти, динамики, щрихи, техника и пр., които дават живот, сила и пълнота на образа. Въздействащ и в прочутата си ария (V картина), събран, концентриран и запомнящ се в ансамблите. Наистина щастие е, че се е отзовал на поканата на акад. Пламен Карталов. За да ни дари с радостта да се докоснем до изкуството на големите в света на операта. Очевидно, на сравнително младите певци не беше лесно да му партнират. Най-ярко се представи тенорът Иван Момиров в трудната и певчески неособено благодарна роля на Дон Карлос. Тромпетен, наситен с метал глас, особено във височините (на места някак преекспонирани), музикален, темпераментен, елегантен. Свилен Николов - Маркиз Поза, както и Чинция Киарини - Еболи, имаха своите хубави моменти - респективно в арията от VI картина на Поза и Сарацинската песен на Еболи. Но предстои още да постигат в образите, във формиране на фраза, вокална линия, да вникнат в драматургичния подтекст, заложен в лад, тоналност, метроритмика и т.н. Радостина Николаева - Елизабет Валоа, в първите действия беше някак еднопланова, равна, но в голямата си ария и дуета с Карлос (финала) се преобрази емоционално и предаде внушенията с наситеност в звук и чувство. Петър Бучков - Инквизиторът, пя с напрежение и като че ли с желание да демонстрира преди всичко обем и мощ на гласа, за да изрази властта и победата на църквата, отколкото да ни внуши волята и духовното надмощие на слепия немощен старец. Което даде възможност още повече да се открои интелигентността и овладяността на Фурлането, който знае точно кога и къде да "пуска" глас. Диригентът Григор Паликаров би могъл да помогне на артистите да преодолеят някои трудности, да навлезе и в по- дълбоките пластове на партитурата, за да има повече открояващи се детайли, контрасти, с които многоизмерно да моделира заложените в творбата на гения Верди идейни, сетивни и емоционални кодове.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”