Български  |  English

Литературната емпатия на Флоренция

 
За три дни Флоренция беше столица на книгата чрез четвъртото издание на литературния си фестивал (12-14 юни). Това събитие съвпадна със стогодишнината от рождението на австро-унгареца Грегор фон Рецори, мултиевропейски автор, чието име носи и връчваната тук голяма награда. Докато Европа го празнува със семинари и четения в Париж, Хамбург и Берлин, Флоренция му посвети прояви, в които се изявиха писатели, критици и автори от цял свят. В рецитала “По следите на Грегор фон Рецори”, режисиран от Фолкер Шльондорф, трима големи артисти - Валерия Голино, Изабела Роселини и Ралф Файнс, подариха гласовете си както на най-известните произведения на Рецори, така и на сродни нему автори - Йозеф Рот, Роберт Музил, Елиас Канети, Франц Кафка, Стефан Цвайг и Петер Хандке.
Грегор фон Рецори, роден през 1914 г. в Буковина, прекарва детството и младостта си между Букурещ и Виена. После живее в Германия и става важна фигура в нейната следвоенна литература. Независимо от многобройните си пътувания из Европа, не пуска корени никъде. В средата на 60-те среща Беатрисе Монти де ла Корте, обещаваща фигура в света на изкуството, която чрез своята галерия в Милано е тясно свързана с артисти и писатели. Оженват се и отиват да живеят в Тоскана, където купуват имение. 30-те години, прекарани от Рецори в Света Магдалена, са най-плодотворни за литературната му кариера. Той продължава да пише до края на живота си през 1998 г. Две години по-късно съпругата му превръща тяхната къща във фондация “Света Магдалена”, която приютява писатели от цял свят, за да работят там за определен период. В нея вече са гостували около 150 души. Фондацията и е главният организатор на фестивала.
Той раздаде за осми път наградата “Грегор фон Рецори” за най-добра чуждестранна белетристична творба, преведена в Италия. Според думите на председателя на журито Ернесто Фереро, ”тя има за цел да отличи произведения с високи художествени качества, убегнали от вниманието на критиката и на други награди. Това е акт на доверие към литературата”. Петимата финалисти – американецът Дейв Егерс, англичанинът Том Маккарти, аржентинецът Леополдо Бризуела, французойката Майлис де Керангал и българинът Георги Господинов, бяха дискутирани от петима международни писатели. Всеки от членовете на това жури се беше съсредоточил върху един от романите и дойде да го представи заедно с автора му на едночасово обсъждане със свободен вход за аудиторията.
Господинов имаше изключителния късмет да бъде избран от Алберто Мангел - канадски гражданин, роден в Буенос Айрес, живеещ във Франция, носител на редица международни награди за книгите си, преведен на над 30 езика. Изкушен от заглавието “Физика на тъгата” и въобще незапознат с българската литература, Мангел се впуска да го чете жадно и направи такъв дълбок и изтънчен анализ на романа, че авторът му остана учуден. Господинов се отприщи и предложи на игра на събралите се в съботната сутрин слушатели да изговорят на български думата “тъга”, заигра се с нейния фонетичен и философски смисъл и сякаш отново пренаписа произведението си. Върна се към своето детство, отново избуяха спомените, тласнали го да посегне към перото. Преподреди и любимата си история за Минотавъра, за да разграничи значението й в своя роман, различно от общоизвестния мит. Шумът от пристигащите на балкона на палацо Строци хора притихна, те бяха приковани от сладкодумието на писателя и от невероятния начин да включи всички тях във фразата “аз сме”. Тя стана обект на многопосочни тълкувания и от самия Мангуел. Разнищи “Физика на тъгата” и другият водещ обсъждането, италианец, който с предварителните си бележки върху белите полета на книгата даде повод на седящия до него Господинов да възкликне: ”Ето така се чете роман!” Следях хората до мен, чийто интерес към неизвестния автор нарастваше. Не се смутиха от странните паралели между квантовата физика и (не)ставащото по страниците; съсредоточиха се върху многото случващи се в тях истории, които започват, за да не завършат; търсеха смисъла в списъците, които Господинов използва, и техния начин на употреба. Разрояваше се и значението на думата емпатия, залегнала солидно в романа.
Играта свърши и новите почитатели на автора се наредиха за автограф и снимки. Освен от бъдещите си читатели, Господинов беше непрекъснато обграждан и от вниманието на преводача си - известния славист и българист професор Джузепе дел Агата, и на издателката си Даниела ди Сора. Те са успели да намерят, според писателя, и най-точната корица, за да допълнят смисъла на произведението му. Оказа се, че италианският е първият чужд език, на който е преведен романът, чиито бройки бързо се изчерпаха както на специалния щанд, така и в съседните няколко книжарници, следящи събитието. Господинов не спечели голямата награда “Грегор фон Рецори”, която отиде при французойката Майлис де Керангал, но завоюва нещо много по-важно –  престижното внимание на западните си колеги, които чрез Мангел го определиха като ”един от най-значимите съвременни писатели”.
Нейно величество Книгата доминираше и в международния диалог за връзките между литературата и киното “Мечтатели: как да се трансформират думите в изображения”. Италианският режисьор Бернардо Бертолучи, френският писател, сценарист и режисьор Еманюел Карер и американският писател Майкъл Кънингам споделиха своя опит от досега си с книгите, превърнати във филми, или от намесата на режисьори в техните произведения (по романа “Часовете” на Кънигам е заснет едноименният филм на Стивън Долдри). И тримата признаха, че са имали късмет с авторите, до които са се докосвали, оставили ги спокойно да пренапишат книгата във филм. Тяхното единодушно мнение най-точно изрази Карер: ”Дори и филмът да е слаб, книгата винаги ще съществува.”
Флоренция, специално за “Култура”
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”