Български  |  English

Смисълът и неговите разбирания

 
Георги Фотев, Смисъл и разбиране, Изток-Запад, София, 2014[1]
 
Не знам доколко отмина времето, когато въпросът за смисъла на живота беше „забранен“ като наивен и безсмислен. Георги Фотев не се притеснява да го задава и отговаря, неглижирайки предразсъдъците. Защото, казано направо, той е въпросът на въпросите.
Всеки смисъл е отговор на въпрос, постулира Фотев. С въпроса питащият екзистира: той е извън себе си, бидейки себе си. Мястото на смисъла, настоява се, е в полето на човешкото съзнание: само там той е смисъл на нещо. То пък е в света, който е винаги социален; реалността е социално конструирана; смисълът е винаги смисъл на някое биващо. Множеството на социалните светове задава множеството на местата на смисъла. При това, Фотев не оставя съмнение, че е насочен към „образцовото биващо“, имащо „битийната възможност на питането“, което сме самите ние. Така напред излиза тематизирането на езика: съществуването на света от хоризонта на човека е устроено езиково.
Текстът скрупульозно напредва в търсенето на смисъла, изхождайки от тезата, че той е наличен винаги в контекст, където всеки смисъл отнася към друг смисъл или към смислова верига. Постулирането на неговия релационен характер отвежда до появата му в „диалогичното събитие“. Смисълът не е предварително наличен; той е преди всичко проблем – не е даден, а е търсен. Намереният смисъл пък е неизбежно в съприкосновение с друг смисъл и следователно заставане пред въпрос: човекът се намира и пренамира в диалог.
Диренето на определения на смисъла във „винаги незавършения проект“ общество, където влизат в съприкосновение съзнанията и е налице тяхната интерактивност („обществото е символно взаимодействие“), отвежда необходимо към изследване на интенционалността, задаваща хоризонта на съзнанието, пораждаща смислите и даваща ключ към характеристиките на интерпретацията и разбирането.
Оттук започва впечатляващото сърфиране из могъщите залежи на мисълта. Фотев гради тезите си, обглеждайки ученията на крупни мислители, при което не се ограничава с позициите им по изследваната тема, а ги включва в по-общия контекст на мисловните им светове. Ще спомена само най-масивно представените: Хусерл, Дилтай, Фойербах, Маркс, Ницше, Фройд, Хайдегер, Сартр, Витгенщайн, Вебер, Мийд, Блумър, Гофман, Шютц, Гарфинкъл, Хабермас, Луман, Фуко, Дерида, Дельоз, Лиотар, Бодрияр, Гадамер, Хегел, Камю, Ясперс. Самото изреждане вече подсказва, че не се търси някакъв хронологичен ред, в който доктрините да „снемат“ себе си. Те са превърнати в сегменти от спирала, конструирана и удържана от Фотев. Спиралата на собствения му концепт. Педагогическият аспект на неговото четене, впрочем, не е за подценяване в никакъв смисъл.
Разгръщайки своята интерпретация на смисъла, той навлиза в темите, най-съществени за него. Първа сред тях е за диалогичния разум (противопоставен на опасния монологичен разум) – човешкото същество е немислимо като изолирано и извън диалогичното пространство-време, настоява Фотев. Веднага след това се поставя централният въпрос – за смисъла на човешкия живот („синоптичният“ въпрос на въпросите). Фотев отказва да определя човешкия живот като абсурден, но се въздържа и от директно формулиране на някакъв общовалиден негов смисъл. Смисълът на смисъла на живота е в търсенето, което е надежда и преживяване.
Тази тема с необходимост отвежда до питанията за същината и смисъла на историята – човекът е историческо същество, историята е човешката история. Въпросът за смисъла на човешкия живот, настоява Фотев, е неизменно исторически определен. Питайки за края и смисъла на историята, той открива нейния централен двигател в свободата: негативната „свобода от“ и позитивната „свобода за“, които застават в основата както на екзистенциалната драма, така и на осмислянето и на живота, и на историята, обградени от „мълчанието на вселената“. А мълчанието, завършва Фотев, има много значения, може би безброй.
Имам ли възражения? Да, имам. Те са от два типа и ще дам по един пример. „Със смъртта на човека, пише Фотев, се прекъсва съществуването на неговата душа и угасва завинаги съзнанието му … но духът му продължава да живее … като напълно интегриран в обективния дух“ (с. 45). Това е философска хипотеза, застъпвана при Александър от Афродизия, някои арабски философи, няколко Парижки философи от XIII в. и Георги Фотев. Една хипотеза, която няма как да бъде заявявана като очевидна. Фотев обаче го прави.
Той, да погледнем втория тип, справедливо настоява, че е невъзможно постулирането на първоначален или последен, окончателен смисъл, както и на чисто формален „смисъл в себе си“. Той при това рязко се дистанцира от метафизичното, като борави с едно тясно понятие за метафизика и отстоява търсенето на възможност и определеност на смисъла изцяло в границите на света. Така се избягва задаването на един централен въпрос: за трансценденталното обосноваване на смисъла, даващо възможност да се говори за смисъл синонимно и чрез което смисълът бива ясно разпознаван като смисъл. Фотев просто отказва смисленост на въпроса „какво е смисъл изобщо“ (с. 217 и 246).
Оттук стават обясними някои колебания при идентифицирането на смисъла в гранични полета, колебливото различаване между смисъл и значение, ползването на „меки“ понятия при определянето на смисъла. Дори когато логиката на изследването го постави директно пред този проблем, както е например с афоризъм 6.41 на Витгенщайн, директно заявяващ, че смисълът на света трябва да се намира извън него, доколкото светът е топосът на случайността, Фотев заявява, че „това твърдение е твърде загадъчно“ и не отговаря на „изискването за възможна яснота“ (с. 167), вместо да навлезе в перспективата, откривана от него.
Каквито и да са възможните възражения обаче, несъмнено е едно: със „Смисъл и разбиране” Георги Фотев изгражда – и съдържателно, и методологично – една база, задължителна за всеки, тръгващ към тези теми. А кой социален мислител не тръгва към тях?


[1] Текстът бе представен на премиерата на книгата на 11 юни 2014 г.

 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”