Български  |  English

Сътворени светове

 

Мила Искренова е безспорно една от интересните и знакови личности на съвременния ни културен живот, личности, чието съществуване вдъхва оптимизъм, че не всичко в нашата действителност е толкова безнадеждно. Утвърдено име в съвременния танц, тя самата е живо опровержение на понятието утвърденост, защото е творец, който не спира да търси и преосмисля, творец, който, верен на собствения си висок критерий, често предпочита неуспеха пред отстъплението от собственото си ниво. Многопосочна и многопластова, Мила Искренова не се побира в рамките на хореографията, тя е артист в най-широкия смисъл на това понятие. Срещата с нейното изкуство е като разговор с човек, с когото винаги има какво да си кажеш. Последното заглавие - „Траектория на желанията”, представено на 9 юни в зала 11 на НДК, не направи изключение и бе сред бутиковите предложения в програмата на фестивала „Софийски музикални седмици”.
Да създава танцови спектакли съвместно със съвременни български композитори е нещо типично за Мила Искренова. Сътрудничеството й с имена като Георги Арнаудов и Асен Аврамов е вдъхновило великолепни творби, в които музика и танц не просто си взаимодействат, а изграждат паралелни светове. Спектакълът „Траектория на желанието” е изграден върху импровизационна музика на големия български пианист и композитор Боян Воденичаров, в която са втъкани „острови” от Бах, Хайдн и Моцарт. Срещата с двама творци от такава класа превърна прозата на понеделнишката вечер в съвършена поезия, а съчетаването на живото изпълнение на известния ни виртуоз с играта на телата бе празник на сетивата и щедър подарък за публиката.
Спонтанност и импровизация са ключови понятия за цялостния спектакъл, но както при всяка смислена творба на изкуството, зад спонтанността на идеята и импровизацията на случването стоят поредица от закономерности. Тези закономерности са предопределени от еднаквите трептения, от хилядите нишки, които свързват хора като Мила Искренова и Боян Воденичаров. Предисторията на „Траектория на желанията” е предложението за участие в тазгодишния Валонски фестивал, което работещият от много време в Белгия Боян Воденичаров получава. Темата е „Дунав” – реката, която е метафора на европейската културна мозайка. Това предложение осъществява дългогодишно желание на известния ни музикант за съвместна работа с Мила Искренова. Така закономерните случайности сбъдват „Траектория на желанията”. Спектакълът ще бъде представен през септември в Белгия.
Както и останалите творби на Мила Искренова, и тази е философия, изразена в движения, пределно абстрактна и дълбоко лична в същото време. Основни образи са куфарите и филмовите ленти. Всичко започва от едно хрумване на авторката да погледне в стария скрин на баща си. Така изплуват записаните в паметта на филмовите ленти спомени и асоциации. Лентите и куфарите са своеобразна метафора на човешкото ДНК, в което са складирани всички тайни кодове на личността. Танцьорите се движат като в лабиринт, сякаш насън, създавайки усещане за напрегнато търсене. Непрекъснатото обиграване на куфарите се превръща в символ на пътуване, на преместване в пространството, на липса на опорна точка; но багажът се превръща и в единствено убежище. Лентите са паметта, която ни преследва, успокоява, потиска, задушава. На тях са записани миговете, изграждащи живота ни. Танцьорите се срещат, разминават, събират, разделят, привличат, отблъскват, устремени към неясни посоки, всъщност, отчаяно търсещи идентичността си. Хореография и музика съществуват като че ли в отделни пространства; подобно на движенията на танцьорите, те следват криволичещата траектория на собствените си стремежи. Кулминацията на спектакъла е моментът, в който движения и звук се помиряват в музиката на Бах. Абсолютната хармония е като болезнен спомен, невъзможна непостижимост на щастието, след което отново танцьори и музикант се впускат в неистова гонитба и преследване из лабиринтите на собствения си свят. В хипнотично завладяващите картини няма начин зрителят да не се възхити на високия професионализъм и импровизаторски способности на танцьорите от балет „Арабеск” Ангелина Гаврилова, Стефка Табакова, Александра Савова, Валери Миленков, Васил Дипчиков. Всеки един от тях гради идеята за вселена, за пространство, в което се пресичат безброй светове. Ангелина Гаврилова е потресаващо експресивна и въздействаща, брилянтният стил на Стефка Табакова уверено внушава студенината на отчуждението, поразително красива, като нежен контрапункт на суровия свят е Александра Савова, Валери Миленков е истинско съкровище за трупата, рядко качествен танцьор, който съчетава модерен скепсис с вроден романтизъм, Васил Дипчиков е сред най-новите открития на водещата ни компания за съвременен танц и е изключително атрактивен в своята атлетична динамика.
„Траектория на желанията” е силно лична и изповедна творба и съвършената изпълнителска интерпретация рисува различните лица на Мила Искренова. Хореографията носи най-хубавите черти на стила й – движенията импулси, естетичните жестове, експресивния ход, раздвижването на пространството, обиграването и одухотворяването на предметите. Мила Искренова е познавач, който майсторски използва богатството от техники, като гради с тях собствен език, сътворява светове – хипнотично въздействащи и високо естетични.
Преди началото на спектакъла Мила Искренова представи новата си книга „Вкусът на твоето тяло”. В представянето на книгата културологът и балетен критик Петър Пламенов отбеляза, че Мила Искренова разказва живота си в движения. Точно затова творбите на Мила са въздействащи и провокиращи, никога не те оставят безразличен. Бидейки дистанцирана, тя е дълбоко искрена в изкуството си. „Траектория на желанията” бе вълнуващ спектакъл, защото двама големи творци си дадоха среща, споделиха търсенето на идентичността си, поведоха публиката към лабиринтите на сърцето си така, както само майсторите умеят.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”