Косъмче от четка (изкуство), брой 24 (2773), 27 юни 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Възраженията на Лутер
Български  |  English

Възраженията на Лутер

 

Красимир Красимиров–Роли, „White Rabbit”, Ателие Пластилин, 16 – 22 юни. Георги Шаров, „Контактна зона”, Фридж/Хаспел, 16 – 22 юни. Сашо Стоицов, галерия „Аросита”, 17 – 30 юни. Людмил Лазаров, галерия „Арт 36”, 10 – 26 юни.

 
Кратки и ясни, няколко изложби от по няколко дни съставят един сигурен списък с възражения. За какво възразяват към днешния момент, е излишно да се пита. Оценката е по-скоро за формулировката, модалността, автентичното звучене на възраженията. Напоследък има условия, а и необходимост за радикални промени в онова, което допуснахме да стане производство и маркетинг на културен продукт, „креативните индустрии”, прочее. Реформаторският дух на възраженията идва на място. Възражения, наместени и изстреляни като пънкарски шут.
Това са моите възражения, казва Роли, докато закача картоните, подлепени с канап, моите Възраженията на Лутер!. Изложбата на Красимир Красимиров–Роли се казва White Rabbit - едно от първите психеделични парчета в съвременната поп музика (1967) на Jefferson Airplane. Усещането, което пораждат адски цветните картони и платна (сух пастел и акрил), е точно такова - психеделично. Използвани са цитати от Лихтенщайн, Уорхол, Кирхнер и немския експресионизъм (определен от автора като турбо баухаус); изчистени цветни негативи на поп-живота в „изтрещели” цветове. Роли възразява с тона на кюстендилски пънкар, с резки и точни рисунки и озаптен, но агресивен колорит – така рядко вижданата вече жива нерва. Момче в синьо костюмче, сърдито, но и замислено, се подпира с лакти върху голям опакован подарък. Жена гледа с празни очи от претъпкан с правостоящи автобус. Натюрморт с няколко риби в три фруктиери в перспектива. Безкраен площад на розов фон, облян от жълта светлина, дълбоко синьо небе и болници, които затварят хоризонта. Ярко възражение срещу баналността, срещу обичайните теми и предположения. Плакат на Мейси Грей (Macy Gray), уорхолски плакати на несъществуващи изпълнители – много по-добри от съществуващите.
Контактна зона на Георги Шаров е изследване на „природното“ през фотографии, направени на територията на Софийския зоопарк. Отклонявайки поканата на институционалния режим на гледане, проектът гледа „видовете“ без информационна табела и без клетки – инвазивни растения, градски животни, декорация, елементи от парковата архитектура, комерсиални образи, пише авторът. С присъщата си деликатност, Шаров, който работи с медията на фотографията, внася своето фино и формално възражение непретенциозно, с лазерни принтове на сив картон и един важен, преценен и красив цветен център. Хипнотичната композиция представя вдигнат в мащаб аквариум с рибки, чиято повърхност оглежда институционалния таван - растер от гипсокартон и неонови осветителни тела. Плоскостта на отражението/повърхността почти съвпада с плоскостта на ракурса, така че насложените реалности се компресират в една нова – наслоена, технически погледнато колажна, естетически фантастична – реалност. Възражение–притча.
Сашо Стоицов представя изложба от най-различни произведения, създадени през годините, като малка ретроспектива през погледа на галериста на „Аросита” и селекционер на показаните работи – Росица Гецова. Две-три теми доминират изложбата: познатите оръдия на труда като кирки, лопати и т.н. инструменти, обобщаващи в ритуален ред „Правото на труд” – тема, която минава през всякакви техники и форми, за да изпълни и изчерпи въпроса от субверсивната и лековата шега до съвсем неусетно съкровените интерпретации, показващи темата за работата на художника, личността на художника, личната му аргументация и възражения към света. Друга основна тема от творчеството на Стоицов е програмният характер на изкуството и неговата способност да изгради позиция, вече изразена чрез работи като емблематичната „Програма Пламен Братанов”, която, заедно с работите от 80-те, находчиво съчетава… и по-новата серия Fly с психеделични цветове и гъби, кореспондиращи с вече органичното възражение.
Людмил Лазаров е постоянен във възражението си, което не го прави по-скучно, а само по-настоятелно. В новата му изложба в „Арт 36” той предлага „бавен експресионизъм”, по думите на Надежда Джакова. В текста към изложбата от Пламена Димитрова-Рачева наслоената живопис на Лазаров е определена като социален контрапункт на масовата култура и украсната развлекателност. Пластичната форма на възражение, което ни поставя над циментираната сплав на исторически пластове и ни извежда на повърхността. Лазаров предлага художествен подход, който сам по себе си поставя посоката на една Реформация/Просвещение. Покриваме видимото, лесното, заличаваме нарисуваното и скриваме образа, за да остане той освободен от погледи в дълбок резонанс, за чието ехо предполагаме.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”