Български  |  English

Рим на Пазолини

 

За страстния киноман Вечният град е свързан най-вече с пищни и витални сцени на “сладък живот” от филмите на Федерико Фелини. Съществува обаче и друг Рим - този на Пиер Паоло Пазолини, един от съсценаристите на Фелиниевия “Сладък живот”. Точно него представя изложбата “Пазолини Рим” (15 април - 20 юли) в центъра на града. За италианците тя дава усещане за смущение, че дори и срам, защото идеята за нея идва от Испания, а не от Италия. След Барселона, Париж и Рим, тя ще се премести в Берлин, за да отбележи през 2015 г. 40 години от трагичната смърт на интелектуалеца Пиер Паоло Пазолини - поет, писател, театрален и кинорежисьор, художник. Антиконвенционална фигура, способна без никаква пречка да се съпротивлява на одобрението, да бяга от конформизма, наложен от системата и фалшивия морал.
Пазолини се ражда и учи в Болоня, но неговата съдба и поетика са неразделно свързани с Рим. Не е монументалният град, който той разказва, а онзи на бедните, отхвърлените, изгнаниците. Не столицата на сладкия живот, а на предградията и на градския пролетариат. Този Рим е обект на изложбата, разпределена хронологично в 6 секции: от 1950 до 1975 - годината на смъртта му. Експозицията предлага маршрут, дълъг четвърт век, в който червената нишка е невероятната креативност на Пазолини.
Началото има нещо субективно - поглед от прозореца на влака, който води към Рим. Пътува заедно с майка си, след като е изключен от комунистическата партия за “морално недостойнство”. Пристига на гарата Термини “беден като котка от Колизеума”. На 28 години отива да преподава в училище близо до затвора, открива мизерните предградия, пролетариара с неговия език и ниска култура. Живее в покрайнините не от интелектуален снобизъм, а поради бедност. Преживява емоционален и естетически шок, среща “бедни момчета” и проститутки, пленен е от тази жестока виталност.
Кураторите на изложбата (италианец, французин и испанец) са обладани от идеята да създадат директни отношения на посетителя с Пазолини. Затова стихотворението “Тленните останки на Грамши” е рецитирано от самия него, в центъра на залата са изложени предмети от личния му живот: колата, с която се движи из града, репродукция на фонтата на костенурките - много скъп за поета. Той е осиновен от столицата, в която се приютява, за да избяга от скандала след публичното признание на хомосексуалността си. Обикаляме по местата, където е живял и в които се развива действието на неговото кино и романи. В Рим Пазолини се запознава с Алберто Моравия и Елза Моранте, с Бернардо Бертолучи и семейството му. Тук той работи с Фелини, Ана Маняни и Тото.
Експозицията е пълна и изчерпателна, богата на непознати или малко използвани материали. Ето рисунки и картини на Пазолини, които съжителстват и общуват със съвременни нему художници, които той обича и описва с точност в произведенията си: Ренато Гутузо, на когото е посветено стихотворение; Джорджо Моранди, който, според признанието на самия Пазолини, вдъхновява сцена от филма “Безделник”.
Изложбата побира екзистенциални аспекти от мисълта на Пазолини и неговото отношение към живота: писма до Орсън Уелс и Жан-Люк Годар, до приятели, интелектуалци и артисти, стихотворения, страници от книги, стотици фото- и видеоматериали; откъси от сценарии и документи, събрани заедно като в киномонтаж. Чуваш регистрация на дискусия с Ана Маняни за “Мама Рома”, виждаш мовиолата, родила епизода от “РоГоПаг”, четеш писмото, с което Пазолини кани поета Евтушенко да играе Христос в “Евангелие по Матея”, гледаш снимки от пътуването му до Гърция с Мария Калас, играла в “Медея”...
Но това е и разказ за автентична и безгранична любов към града, който му дава възможност да преподава, пише, снима филми и да живее както иска, независимо от критиките и процесите. Те са над 30, но на всички е оправдан. Действието в “Безделник” и “Мама Рома” се развива в народните предградия, където работи и живее. Но очите му са и върху водите на Тибър, светлините на мостовете, площада “Свети Петър” - места, цитирани в стихотворенията му. “Рим е божествен”, казва Пазолини, който с този град има отношения на любов-омраза, моменти на привличане и отблъскване, на желание за бягство и на удоволствие от завръщането. И в този прочит на Вечния град се оглежда драматургията на неговия живот - от първото влюбване в Рим до настъпилото с времето разочарование и отдалечаването от града, изгубил невинността си. Сякаш самият поет те води по непредвиден маршрут, отворен за срещи, изпуснати моменти, отричания, нови начала. От екраните, придружаващи пътуването, се виждат и политическите и граждански борби на интелектуалеца. В Рим Пазолини изгражда своя литературен и филмов успех. За него градът не е само снимачна площадка или място за живеене, но и двадесетгодишни преследвания от страна на медиите, които го превръщат в изкупителна жертва поради неговата различност и радикалност на идеите му за италианското общество.
От прозореца на влака в началото стигаш до плясъка на вълните край плажа на Остия, недалеч от Рим, където е намерен трупът на Пазолини. На мястото идва да се поклони режисьорът Нани Морети с мотора си от филма “Скъпи дневнико”: ”Не знам защо, но никога не съм бил на мястото, където е убит Пазолини”.
Никога изложба за Пиер Паоло Пазолини не е била толкова богата на експонати, които показват многопосочните аспекти на неговата дейност. Обгледан е отвсякъде, разнищена е неговата дейност на интелектуалец, проходени са етапите на неговия артистичен и личен път. И е зашлевен поредният шамар към сънародниците му, които 40 години след трагичната му кончина още не могат да намерят виновниците за загубата на Пазолини.
 
Рим, специално за “Култура”
 
още от автора


1 - 22.05.2014 17:45

За бг кинокритика
От: Eвгени Илиев
Добре е тази статия, а и една предишна в "Култура"- за изложба в Италия на Антониони, да ги четат българските кинокритици. Че в 21-ви век продължават доста простовато да пишат за големите световни режисьори. Те /нашите кинокритици/ горките никога не са разглеждали подобни изложби.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”