Български  |  English

Ходене по буквите

 

Ирина Каракехайова. „Град като град”. Поредица „Племена”. Издание на Format.bg. С., 2013. Цена 17 лв.
След „Племето на майките”, „Храната на племето” и „Домашна екология”, това е четвъртата книга с текст и изображения на Ирина Каракехайова. Ако ще пресичате, залепете се за красива жена или за майка с дете. Цветът на светофара няма голямо значение, гласи написаното под №25 в книгата – и можете да гадаете за кой точно град става дума, докато разглеждате фината рисунка на Богородица с Младенеца и прострените гащички с котви и фланелки. Ако искате обаче копнежът да се превърне в билет или пари за бензин, отгръщате маншета на книгата – и виждате, че иде реч за Неапол. Можем да пробваме да познаем кои са набързо описаните и скицирани още 30 града, към чиито всекидневни детайли Каракехайова прибавя непринуденост и свежест. Чия тогава е „столицата на страната, в която непознат човек от същия пол може да поседне в скута ти, ако няма друго място”? Отговорът на гатанката остава за вас, а аз ще продължа да смятам, че иначе „култовите” книги на Каракехайова са образец за остранение: на Виктор Шкловски би му се понравило как авторката не приближава значенията към нашето разбиране, а създава условия за особеното възприятие на местата и предметите, очуднява ги.
 
„Българинът по света в началото на ХХ век”. Пътеписи. Съставител Румяна Пенчева. ИК „Кибеа”, С., 2014, цена 12 лв.
Данаил С. Руевски и „Хавайските (Сандвическите) острови” (1900), Христо Н.Соколов и „Отиванието в Америка и връщанието ми” (1904), Ради В. Радев и „В Южните страни. Египет, Южна Арабия, Източна Африка” (1906) и Антон Бозуков и „Пътьом през Япония” (1907) – това са четирите пътеписа, които изследователката от Националния литературен музей Румяна Пенчева възкресява за нов живот. Нашата литература и литературна история не познават до този момент такъв тип на подбор на пътеписни текстове, който да свидетелства за опознаването на духовната нагласа, за мотивацията и освободеното мислене на българина в зората на ХХ век, а именно пътувания в литературно необходени до възможно най-отдалечените и екзотични места…, пише Пенчева в увода към съвсем безизкусните съчинения на четиримата пътешественици. Още час и ние ще бъдем в „източната столица” (думата То-кио значи източна столица). Тренът върви между малки хълмове, всички залесени и с градини и вили на токийските министри и богаташи, надрасква Антон Бозуков през 1905 г., докато се любува на Фуджияма и тихия морски залив, по който лъкатуши влакът. А първият българин, посетил Далечния изток като турист, дори си купува атлас, за да покаже на японците „де е България”… Век по-късно Ирина Каракехайова ще каже за Токио: Никога не съм била в този град. Знам за него от книгите и филмите, които не се срещат често в ежедневието на нашата част от света. И все пак, той е такъв феномен, че всички имаме представи за него, всички знаем по нещо любопитно, от нещо сме ужасени… И ето, в рисунчицата й от влака слиза Бозуков и се диви на небостъргачите, които мерят ръст с Фуджияма… и с нашето въображение.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”