Български  |  English

Юбилей на театралния фестивал във Враца

 
Ако искаш да се усетиш свободен в избора си, стани селекционер на фестивала във Враца. Никаква намеса, никакви внушения от страна на ръководствата на театъра и фестивала. Само уговорен лимит – осем представления. Врачанските два спектакъла се определят от самите домакини.
Още през февруари бях помолен да препоръчам български спектакъл за международния фестивал NETA. Препоръчах „Медея – майка ми” на Театрална работилница „Сфумато” (режисьори Иван Добчев и Маргарита Младенова) и по този начин се лиших от един силен спектакъл в българската селекция.
Впечатлен бях и от варненския „Канкун” на режисьора Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов и Елица Георгиева, в който две от ролите бяха много добре изтълкувани и изиграни, но спектакълът изисква въртящ се кръг, какъвто във Враца няма. Въпреки че се играе на голяма сцена, бих поканил на фестивала отново варненски спектакъл – „Измяна” на режисьора Пламен Марков с трима чудесни актьори. По някакви странни съображения, свързани с невъзможността да се напълни големият салон във Враца, се отказах. Народният театър пък сам се отказа, защото не участвал във форуми, които имат състезателен характер(?!). Вместо да докаже, че може да играе и развълнувано, и вдъхновено, Народният театър като някоя мома предпочита да си гарантира, че няма да го щипят на хорото. А бях поканил „Духът на поета” на Стефан Цанев, режисьор Маргарита Младенова, с трима много силно играещи актьори: Христо Мутафчиев, Валентин Танев и Павлин Петрунов. Исках още едно съвременно българско заглавие, в което да го има и духът на днешния ни ден.
Пиша това не за да се извинявам, а за да подскажа, че да си свободен, не е достатъчно. Има и други, често обективни проблеми (материална база, отказ от робуване на вездесъщите „мечки” в театъра, повече доверие в младите, да не се вземаш извънредно насериозно и т.н.).
Мисля, поне към това със се стремил, че осемте спектакъла показват разнообразна театрална картина от класически и съвременни пиеси, от различни видове театър, различни теми, различни стилове актьорска игра. Някои спектакли разчитат на разказа, други постигат внушенията си чрез експресията на фрагмента, някои ни въздействат чрез драмата, съдържаща се в тях, други използват по-комедийни изразни средства.
Опитах се да подбера спектакли за различна публика (по възраст, по вкус, по духовни интереси). Това е толкова по-важно днес, когато фестивалът има своето ХХV издание. В скоби, това е театралният фестивал с най-дългогодишна история у нас. Каквото и да си говорим, този юбилей стана възможен не само заради упоритостта и самоотвержеността на ръководствата на Драматично-кукления театър във Враца през годините, но и заради публиката на Враца – отдавна знаеща в какво е разликата между добрия и лошия театър.
Честит юбилей на фестивала!
 
Самата селекция включва:
„Вампир” от Антон Страшимиров, режисьор Василена Попилиева, Театър „София”.
„Глас” от Елена Алексиева, режисьор Калин Ангелов, ДТ „Н. О. Масалитинов” – Пловдив.
„Дневникът на един луд” от Н. В. Гогол, режисьор Лилия Абаджиева, ДКТ „Иван Димов” – Хасково.
„Заполярная правда” по Юрий Клавдиев, режисьор Георг Жено (Германия), Сдружение „Реплика” Театър „Йозеф Бойс”.
„Карай да върви…” (по „Кандид”) по Волтер, режисьор Стефан Москов, Университетски театър на НБУ.
„Момчето от последния чин” от Хуан Майорга, режисьор Десислава Шпатова, ДТ „Адриана Будевска” – Бургас.
„Прах в очите” от Дьорд Шпиро, режисьор Владлен Александров, Сатиричен театър „Алеко Константинов”.
„Хората от Оз” от Яна Борисова, режисьор Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стоев”.
 
Никола Вандов, селекционер на Националния фестивал на малките театрални форми, Враца`2014
още от автора


2 - 17.04.2014 23:42
От: Облак бял
Не ми се искаше да го казвам, но не се въздържах. Голямата сцена наистина трудно ще се запълни. Макар че, примерно, Мая Новоселска (не само тя) го направи... А, аргументът на Народния за някакво състезание(ако е истинен), е очевидна нелепост. Да, награди се раздават, чумерил съм се от несъгласие, когато не избират любимците ми, но смисълът е по-скоро в поощрението, не заради славата. Така мисля. Освен ако Народния има различни съображения с по-особен характер, неизвестни за публиката...
1 - 17.04.2014 22:37

Благодаря, г-н Вандов!
От: Облак бял
Освен познати заглавия, много приятно е усещането за предстояща среща с извънстолични състави. А след класическия Дагестански Гогол преди две години, мога единствено да фантазирам с нетърпение работата на Абаджиева.:) Имам една молба (подсещане)към Култура. Отново липсва предварителна информация за международното участие. Фестивалът е доказал уникалното си място у нас, така че няма какво да му пожелавам, освен да кажа - отново сме там.:)
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”