Български  |  English

Сиво х 8

 

СИВО (Wi Sa So) - Виена, Залцбург, София. Куратор Дитгард Гримар. Галерия Академия, 24 март – 17 април 2014.
Да се организира изложба със съвременно изкуство на принципа на цвета изглежда твърде незадоволително. Затова приемам „СИВО” като концептуална рамка, позволяваща широки интерпретации и същевременно като общ фон, на който да изпъкнат индивидуалните идеи на участниците. „СИВО” също така може да се разглежда в метафоричен план, без да се експлоатира конкретиката. Включените автори са от Австрия (Франц Бергмюлер, Зигрид Лангрер и Клаус Ташлер), от България (Венелин Шурелов, Свилен Стефанов и Росен Тошев) и българи, живеещи във Виена (Нестор Ковачев и Михаил Михайлов).
Представените произведения са разнообразни като вид – от класически моливни рисунки върху хартия (Нестор Ковачев, „Овце”, 2011) през концептуална живопис (Свилен Стефанов, „Романтици погребват концептуалист”, 2013, и „Опиумни войни”, 2013; Росен Тошев „I Love Classical Art”, 2013, и др.) до инсталации (Михаил Михайлов, „Сънят”, 2013, Клаус Ташлер, „Бягство” и др.).
До момента изложбата е била представена в Българския културен институт "Дом Витгенщайн" във Виена (ноември 2013) и в галерия "Траклхаус" в Залцбург (януари 2014). В галерия „Академия” тя непретенциозно подканва зрителя да се вгледа в детайлите, за да разчете подтекста. За съжаление, към изложбата няма развит кураторски текст, нито са включени концепции на отделните произведения, но някои от тях говорят и без „подсказки”. Клаус Ташлер, например, в инсталацията си „Бягство” се заиграва с чисто пространствените измерения на обектите, придавайки нови конфигурации на средата и отношението зрител-произведение. Венелин Шурелов разиграва абсурдна ситуация във видеообект („Alphaville – Thank you so much!”), обезсмисляйки тривиални ежедневни действия. Михаил Михайлов влиза в директна метафора, представяйки снежнобяло легло във формата на кръст („Сънят”), а също фотография от една мимикрираща серия, в която той се вписва в околната среда, в случая затрупан със сняг като жива скулптура. Механичните черно-бели фотографски обекти на Франц Бергмюлер може би най-точно се свързват с идеята за „Сиво”, като същевременно разкриват деликатна работа с наслагването на форми и пространство.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”