Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 15 (3029), 18 април 2014" /> Култура :: Наблюдатели :: Поводът, по който ги виждаме
Български  |  English

Поводът, по който ги виждаме

 
Какъв е поводът, по който се виждаме? – това е първият въпрос, който д-р Цветослава Гълъбова от психиатричната болница в Курило задава при срещата си с хора, обвинени в тежки престъпления. Като Атанаска Георгиева, обвинената за убийството на 8-годишната Александра. Това каза лекарката пред Жени Марчева в предаването „Нека говорят“. Отново „драма“ обявиха медиите. През 2001 г., преди Даниела Терзийска да бъде обвинена за убийството на сина си Пепи, София беше блокирана от таксиметрови шофьори, които искаха оставката на Иван Костов, тогава премиер. Костов не подаде оставка, Даниела Терзийска не беше осъдена. Сега отвличане, убийство на дете, найлонов плик, насилствена смърт – тези думи звучат денонощно по телевизиите. Няма блокади.
Главният секретар Светослав Лазаров обиколи медиите с новоизкован израз „нецензурни действия“, за да подскаже на аудиторията зловещото престъпление, което е извършено преди убийството. Няма нецензурни действия, има нецензурни думи. Обясненията за случилото се в Поморие стигаха до пълна мистификация.
Във „Всяка неделя“ професор Петър Иванов „оправда“ майката на Петко Петков от Лясковец – Стефанка. Той обяви, че не е психично болна и я разбира защо не съжалява за убития. Трудно е да се разбере как така я разбира. Стефанка обясни как нито една телевизия, до която е писала за войната със съседите си, не й е обърнала внимание. Чакала е помощ от медиите. Нима медиите не преминаха мярата в услуга на зрителите? В село Черниче полицаите сякаш участваха в 22-часова генерална репетиция за залавянето на „човек с психични отклонения“, която трябваше да изтрие спомена от смъртоносната подранила премиера на МВР в Лясковец. Съседите на Васил Митков от Черниче някак си между другото обясняваха, че „нещо му е станало“ на бизнесмена, след като бил отвлечен преди две години. Преди две години отвличанията не бяха ли спрели? Телевизиите не са говорили за отвличания тогава. От Поморие през Черниче до Лясковец - къде са били тия места на живот досега, че изведнъж нахлуха в тв ефира.
Друг психиатър, работил в Курило, Калин Терзийски, поседя в гримьорната на „Всяка неделя“ на 6 април, но така и не се произнесе. Кеворк Кеворкян е велик драматург, но има затруднения да прецени колко гости да покани и колко ще останат в излишък. И между Кеворкян и Терзийски избухна медийна война, можем да я назовем войната на сополанковците срещу бършисополковците. Като заваляха едни писания - единият писа, другият писа, после пак единият писа, пак другият писа, та така цяла неделя. Всъщност, гостите в студиото с отказа си или с приемането на поканата са един от възможните регулатори на медийното съдържание. Да откажеш да отговаряш, викан с повод и без повод в студиото, също е позиция. Дали да не помълчат някой път гости в ефир.
И понеже стана много драматично, вкараха и малко сатира. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се оплака на СЕМ от „сатирата“ на Иван Гарелов по ТВ7. И Гарелов писа, и СЕМ отговори. Като мине някое телевизионно предаване, всички почват да пишат. Не са били прави учените, които казваха, че телевизията уби писмения знак.
В конфликта между Терзийски и Кеворкян няма мъдрост, има суета. В конфликта между Борисов и Гарелов обаче има поука. Първо, бившият министър-председател не знае правомощията на СЕМ и иска санкции от регулатора. И когато премиер не знае какво може и какво не може СЕМ, не е учудващо, че в парламентарната комисия депутатът Антон Кутев не знае пък какво НС може да разпореди на СЕМ. А какъв е поводът, по който видяхме тази полуфабрикатна мистификация? Гарелов искал да провери дали Бойко Борисов има чувство за хумор. И всичко това, защото лидерът на ГЕРБ е забранил на себе си да се появява в ТВ7. Липсващото предупреждение към зрителите, че предстои да видят мистификация на интервю, би било оправдано, защото Борисов е публична фигура и лишава зрителите от информация. Но каква информация и какъв интерес за обществото има в манипулацията на стари записи с нови въпроси, за да се провери някой смее ли се или не? Проблемът на Борисов не е в сетивата му за комедийното, а в начините, по които медиите притъпяваха своите в доста дълъг период от управлението му. И решението на СЕМ да пита Комисията за защита на конкуренцията дали има подвеждаща реклама за продукта „интервю с Борисов“ се оказа единствената сатирична част от казуса. Проблемът е, че медиите все още произвеждат услуги. Или вече фабрикуват медийни продукти?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”