Български  |  English

Борис Карадимчев (1933 - 2014)

 
Угасна усмивката на Борис Карадимчев. Не е за вярване. Въпреки почетната си възраст, той не успя да остарее. Излъчваше спокойна енергия, говореше тихо, ведро, с чувство за хумор. Излъчваше блага увереност, стабилност, създаваше у всеки усещането, че е вечен, че годините не го докосват. Също като музиката, която написа. Музика, изпипана, надарена с трайна лирика, с рядка любовна нега, с вкус, създаваща шансонна култура. Музика на романтик.
Написа едни от най- хубавите ни песни, евъргрийни. „Бяла тишина”, „Хора и улици”, „Нашият град”, „Проксима”, „Зеленоокото момиче”, „Робинзон Крузо”, „Оставаме”... Търсеше в песните си много повече, отколкото една хубава мелодия; търсеше звук за специалната интимност на преживяването, не обичаше „резките жестове” в музиката, пипаше внимателно, беше чувствителен към детайлите. Обгрижваше избрания текст по много личен начин, така че да „звъни, да свети” в песента.
Доосъществи десетки филми с музиката си. Всъщност, много от най-дълголетните му песни излязоха от филмовата музика, която написа. Някои от тях са по-популярни от филма, в който се появиха. И в киното (което не можеше без него) без шум търсеше необичайни решения. В началото на „Сватбите на Йоан Асен” (реж. Вили Цанков) например, тропарообразното въведение (в изпълнение на Асен Кисимов) веднага въвежда зрителя в автентичното преживяване. В това бе голям майстор – да закове вниманието на слушателя. Незаменим!
Както бе незаменим и за децата от „Пим Пам”. За тях той бе „Папа”. На детския състав Карадимчев посвети 35 години – той ги създаде, поведе, влюби ги в музиката, вгради се в живота им.
Борис Карадимчев бе вечен музикант! С култура, с вкус, с присъствие! Последователен и посветен! Музиката му ни говори за това – красива и близка.
Светла да е паметта му!
Е. Д.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”