Български  |  English

Путин — защитник на християнството?

 
Като привеждаше доводи в полза на присъединяването на Крим, Владимир Путин, още преди да изброи сраженията на кримска земя, в които се е проляла руска кръв, заговори за по-древни връзки.
Крим, каза Путин, е мястото, където се намира древният Херсонес, където свети княз Владимир е приел кръщението. Неговият духовен подвиг – обръщането му в православието – е предопределил общата културна, ценностна, цивилизационна основа, която обединява народите на Русия, Украйна и Беларус.
Русия е християнска страна, каза Путин. Това заявление на бившия ръководител на КГБ има нещо общо с декемврийското му обръщение, в което заяви, че Русия ще се противопостави на упадъчността на Запада.
Ние виждаме, че много евроатлантически страни фактически тръгнаха по пътя на отказа от своите корени, в това число и от християнските ценности, които образуват основата на западната цивилизация. Отричат се нравствените начала и всяка традиционна идентичност: национална, културна, религиозна и даже полова. Провежда се политика, която поставя на една плоскост многодетното семейство и еднополовото партньорство, вярата в Бога и вярата в сатаната. Това е пряк път към деградацията.
Да сте чували поне един западен лидер да говори подобно нещо в последно време?
Осъждайки „болшевиките”, дали Крим на Украйна, Путин заяви: „Бог да ги съди”. Какво става? Марсизмът-ленинизмът е вяра, а Путин говори за това, че новата идеологическа борба се води днес между развратения Запад начело със САЩ и света на традиционализма, който Русия с голяма гордост би възглавила. В тази нова война между убеждения и вярвания, казва Путин, Русия е на страната на Бога. А Западът е Гомора.
Западните ръководители, които сравняват путинската анексия на Крим с хитлеровия аншлус на Австрия и които го наричат „биячът” от КГБ и „предполагаем крадец, лъжец и убиец, който управлява Русия (думи на Холман Дженкинс в „Wall Street Journal”), смятат, че претенциите на Путин за по-високи нравствени позиции е даже нещо повече от богохулство.
Владимир Путин обаче добре знае какво прави и неговите нови заявления и претенции имат доста почтен произход. Бившият комунист Уитакър Чеймбърс в края на живота си написа книга за „третия Рим”. Първият Рим е свещеният град и центърът на християнството, паднал в краката на Одоакър и варварите му през 476 г. Вторият Рим е бил византийският Константинопол (днешният Истанбул), завзет през 1453 г. от турците. Приемница на Византия, трети и последен Рим за привържениците на старата вяра станала Москва.
Путин се опитва да покаже, че Москва е праведният град на съвременността, а също и център на съпротивата срещу контра- реформаторството на новото езичество. Путин се включва към най-силното течение в съвременния свят. И това се проявява не само в откритото му неподчинение на това, което значителна част от нашия свят смята за нагъл стремеж на Америка към световна хегемония. Той черпи сили не само от желанието си да защити родните по кръв руски съплеменници, останали извън пределите на Русия по време на разпада на СССР, но и от всемирното отвращение и съпротивление към мръсотиите на хедонистичната светска социална революция, които се стичат от Запад.
Във войната на културите за бъдещето на човечеството, Путин твърдо и уверено издига руското знаме на страната на традиционното християнство. В неговите неотдавнашни речи могат да се доловят отгласи от думите на Йоан Павел II, който в енцикликата си Evangelium Vitae (Евангелието на живота) през 1995 г. подложи на сурова критика Запада за неговото преклонение пред „културата на смъртта”.
Какво имаше предвид папата, като говореше за престъпления срещу нравствеността? Капитулацията на Запада пред сексуалната революция - простотата на развода, повсеместната полова разпуснатост, порнографията, хомосексуализмът, феминизмът, абортите, еднополовите бракове, евтаназията, самоубийството със съдействието на други хора и смяната на християнските ценности с ценностите на Холивуд.
Наблюдателката на „Washington Post” Ан Епълбаум описва как замръзнала, когато чула в Тбилиси думите на един грузински адвокат, който казал за прозападния режим на Михаил Саакашвили: „Те бяха хора ЛГБТ”.
„Това беше момент на откровение”, писа Епълбаум. Страхът и отвращението от пандемията на еднополови бракове придобиха глобален характер. В Париж се състоя гневен протест на „моралното мнозинство”, в който участваха един милион души. Маша Гесен, която написа книга за Путин, се изказа така за последните му две години във властта: „Русия се превръща в лидер на антизападния свят”.
Но във войната със Запада не избухват ракети - това е културна, обществена и нравствена война, в която мисията на Русия, по думите на Путин, се състои в това да се попречи „на движението назад и надолу към хаотичната тъма, на връщането към първобитното състояние”.
Какво е това, ако не „хаотичната тъма” и „първобитното състояние” до пришествието на Спасителя в света? Аз бях поразен, когато прочетох в информационния бюлетин на Всемирния конгрес на семействата за януари и декември, че от десетте най-добри тенденции в света през 2013 г., главната се състои в „превръщането на Русия в лидер на борбата за запазване на семейството”. През 2013 г. Кремъл въведе забрана за пропагандата на хомосексуализма, за рекламата на аборта, за аборти след 12-ата седмица на бременност, а също и забрана на оскърбленията на вярващите.
„Докато другите свръхдържави се движат към езическия мироглед – пише Алън Карлсън от Всемирния конгрес на семействата – Русия защитава юдео-християнските ценности. В съветската епоха към Москва се стремяха западните комунисти. През тази година, между 10 и 12 септември, в Москва ще заседава Всемирният конгрес на семействата.
Ще изнесе ли на него Путин основния доклад? На чия страна е Бог в тази нова идеологическа Студена война?
The American Conservative, 4 април 2014
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”