Ходене по буквите , брой 14 (3028), 11 април 2014" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Ханс-Георг Гадамер. „Загадката на здравето”. Превод от немски Христо Хр. Тодоров. Послеслов Христо П. Тодоров. Издателство на НБУ. С., 2014. Цена 13 лв.

 
Но какво е здравето изобщо? Може ли то да е предмет на научно изследване в същата степен, в каквато то става предмет и грижа за всеки един човек, когато бъде увредено? В крайна сметка, най-важната цел е човек отново да бъде здрав и по този начин да забрави, че е здрав, пише в предговора си Ханс-Георг Гадамер (1900-2002), един от най-авторитетните немскоезични философи на ХХ век. Загадката на здравето, по моему, е досущ като Августинова загадка на времето: „Ако никой не ме пита, знам какво е здраве. Ако трябва да обясня на питащия – не, не знам.” Затова четвъртата книга на Ханс-Георг Гадамер на български предизвиква да мислим онези граници, които ни се показват от болестта и смъртта, тъй като грижата за собственото ни здраве е една първична и фундаментална проява на човешкото битие. Изданието на столетника Гадамер включва предимно негови доклади и изказвания пред лекари по следните теми: „Теория, техника, практика”, „Апология на изкуството на лечението”, „Върху проблема за интелигентността”, „Възприемането на смъртта”, „Телесен опит и обективиране”, „Между природа и изкуство”, „Философия и практическа медицина”, „Върху загадъчността на здравето”, „Авторитет и критическа свобода”, „Третиране и разговор”, „Живот и душа”, „Страх и страхове”, „Херменевтика и психиатрия” – и всеки би могъл да намери вход към Гадамер. Христо П. Тодоров заключава: Целта на критиката на Гадамер, ако я разбирам правилно, е по-скоро да напомни, първо, че и модерната високотехнологична медицина има свои граници, че тя далеч не е всемогъща, и, второ, че по-старата медицина ни предлага една достойна за уважение съкровищница от мъдрост, умение и неподправена човечност. Деликатно да насочи вниманието на съвременните медици към тази съкровищница е право, а може би дори и задължение, на приятелски настроения към лекаря философ. И защото критиката и кризата са понятия роднини, а здравето е понятие от друго семейство, ще обърна особено внимание на „Авторитет и критическа свобода”. Там Гадамер казва: (...) истинската свобода е способност за критика, а способността за критика от своя страна представлява необходимо условие за разпознаване на по-висшия авторитети за признаване на някого другиго като по-висш авторитет. Така всъщност между авторитет и критическа свобода изобщо не съществува противопоставяне, а дълбока вътрешна връзка. И без да се запитвам къде ни е свободата, къде ни е критиката и къде – здравето, в това число интелектуалното здраве, нека продължа с думите на Гадамер: критическата свобода е способност за критика, а най-тежката форма на критика е самокритиката. Върху нея почива фундаменталният белег на човека да е способен да вижда собствените си граници. Нека изобилните цитати бъдат видени именно като самокритика. И като подкана, покрай „Загадката на здравето”, да си зададем въпроса какви хоризонти на мислене Ханс-Георг Гадамер задава тук и сега.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”